Сабрина го изгледа занемяла, докато съзнаваше смисъла на последното му изречение.
— Изтълкувал си напълно погрешно реакциите на Дънкан, но това е напълно обяснимо, тъй като не си наясно с всички обстоятелства — въздъхна тя.
— И които са те?
— Най-вече ефекта, който оказвам на някои хора. Напълно съм наясно с него. И работя усърдно върху това.
Този път младият мъж се намръщи.
— За какво говориш? Какъв ефект?
— Аз карам хората да се чувстват спокойни и непринудени, Рейф. Каквото и да ги измъчва — недоволство, безпомощност, истински гняв, аз успявам с някоя и друга дребна забележка и малко смях да им помогна да забравят поне временно за тях. Смайващо е колко полезно нещо е такава дреболия като смехът. Дънкан беше прекалено напрегнат от всички отрицателни емоции около пристигането си тук, тъй като той всъщност изобщо не е искал да идва. Освен това и двамата му дядовци продължават да го измъчват с настояванията си да се задоми колкото се може по-скоро. А, честно казано — гласът й премина в шепот — не мисля, че харесва лорд Невил. Не бих и помислила да го питам за причината, но от няколко негови забележки достигнах до този извод.
— И каква е твоята роля във всичко това?
Девойката завъртя отново очи.
— Много добре ме разбра. Той е непрестанно ядосан, притеснен или нещо от този род, и аз успявам да му помогна да забрави за малко неприятностите си, това е всичко. Ти не би ли потърсил някой, който ще ти помогне да забравиш поне за момент, че утре сутринта те чака гилотината?
Тези думи искрено го разсмяха.
— Предавам се. Знаеш ли, ще ми се да ти приготвя багажа и да те отведа със себе си у дома.
Сабрина се усмихна.
— Е, на Дънкан не му се налага да стига дотам, тъй като аз живея в съседство. И знае много добре, че винаги може да ми дойде на гости, когато има нужда да му повдигна духа.
— Но само ако смята, че ще бъдеш винаги на негово разположение. А какво ще стане, ако се омъжиш и отидеш да живееш другаде? Според теб мислил ли е по този въпрос?
— Защо ще мисли, когато по всяка вероятност ще последвам примера на лелите си и никога няма да се омъжа?
— Мили Боже, каква загуба! — възкликна с преувеличено възмущение той, след което додаде по-сериозно: — Нали не вярваш наистина, че един глупав скандал като вашия би спрял мъжа, който би искал действително да се ожени за теб?
— Знам, че ще го спре, и ти също го знаеш, след като причината за повечето бракове е осигуряването на наследници. А ако се вярва на „нашия глупав скандал“, аз не бих живяла достатъчно дълго, за да създам желаните наследници.
Този път сумтенето на Рейфиъл бе особено шумно.
— Ти си напълно наясно, че никога не би си окачила умишлено примката на врата и всеки, който има поне капка разум, би го осъзнал също, тъй като кипиш от жизнерадост. В цялото ти същество няма и капка меланхолия, скъпа.
Девойката го изгледа ококорено.
— Да, така е действително, но откъде ти дойде тази идея, че ако някой има достатъчно разум… освен нас двамата, разбира се?
Бъдещият херцог се засмя от сърце.
— О, ако се погледне на проблема от тази страна, май имаш право. Разбира се, ако се съгласиш да се омъжиш за мен — не в действителност, а само, ъъъ, само да се престориш, така да се каже — каква ще бъде според теб реакцията на Дънкан?
— Според мен той ще бъде първият, който ще ме поздрави и ще ми пожелае щастие, ако е убеден, че това е моето желание.
Рейфиъл зацъка.
— Не съм съгласен. Смятам, че ще открие сериозен повод за ревност, ако вече не го е направил и това ще обясни защо не може да ме гледа как танцувам с теб. Искаш ли да опиташ, за да разбереш?
— Отново се държиш смехотворно и определено разсъждаваш едностранчиво. Приятелите също могат да ревнуват от други приятели.. Или все още не ти се е случвало най-добрият ти приятел да не ти обръща много-много внимание и да се забавлява с други? Ревността не винаги е свързана единствено с любовта. Ни най-малко. Завистта също приема най-различни форми.
— Да, да — отвърна раздразнено младият мъж. — Но защо все пак не опитаме? Това няма да навреди нито на твоята, нито на моята репутация, ако по-късно откажеш под предлог, че си размислила и не желаеш да се омъжваш за мен.
— Е, съществува вероятност някой, друг от присъстващите тук млади мъже да ме забележи и сериозно да ми предложи да се оженим, но да не го направи, ако се преструвам, че вече съм сгодена за теб. Не че очаквам да се случи подобно нещо, но ако въпреки всичко се случи, ще изгубя шанса си заради проявената глупост.