Рейфиъл я поведе с въздишка извън дансинга.
— Помисли за това, Сабрина. Знаеш, че то няма да навреди никому, а резултатите може приятно да те изненадат.
ГЛАВА 30
Да помисли за това ли? Беше й трудно да мисли за каквото и да било друго през следващия час. Ами ако Рейфиъл беше прав и Дънкан просто все още не беше осъзнал, че е влюбен в нея? Онази целувка като че ли потвърждаваше това твърдение. Случилото се го бе смутило и разстроило, но защо ще я целува, ако помежду им нямаше нещо друго освен приятелство?
Но когато бе в състояние отново да разсъждава рационално, Сабрина разбра, че няма да може да се възползва от предложението на Рейфиъл, Щеше да бъде чиста измама, а тя не можеше да причини такова нещо на Дънкан. То наистина звучеше логично по начина, по който го представяше лорд Лок, но всичко можеше да звучи логично, ако бъде представено под определен ъгъл. Пълна глупост беше от нейна страна дори да иска да повярва в подобна възможност. Играта на „какво ще стане ако“ никога не бе пасвала на реалистичната й натура.
А след разговора с Офелия, се отказа напълно от тази идея.
— Забеляза ли как се опитва да ме накара да ревнувам? — измърка в ухото й тя. — Според мен това е доста глупаво, но не можеш да кажеш такова нещо на един мъж.
Тази неочаквана забележка, дошла като че ли от нищото, тъй като Офелия изведнъж се бе материализирала зад гърба й и без предупреждение бе изрекла мнението си, обърка за момент Сабрина. Темата за ревността, засегната преди малко с Рейфиъл, я смути, тъй като бе изречена от друга уста.
В мига, в който попита „Кой?“, съжали, тъй като разбра за какво става дума още преди събеседницата й да изясни случая. И предпочиташе, с цялото си сърце и душа, последвалият разговор да не се бе провеждал.
— Дънкан, разбира се — отвърна изненадано Офелия. — Това май те учудва. — Всъщност не я учудваше, но събеседницата й очевидно го очакваше и продължи така, сякаш наистина й се бе сторила изненадана. — Само не ми казвай, че според теб вниманието, с което те обгражда, е резултат от истински интерес от негова страна към теб. — Последва кикот. — Скъпа, мислех, че ти ще го осъзнаеш по-добре от всеки друг.
— Не съм си мислила подобно нещо. — Тонът й звучеше по-отбранително, отколкото й се искаше. — С Дънкан сме просто приятели.
— Ако мислиш така, само доказваш колко си наивна. Уверявам те, всичко е преструвка от негова страна, с надеждата аз да забележа.
Много я заболя от това твърдение. Дори се запита за момент дали всъщност и желанието на Офелия не беше точно такова. Тя може и да не беше желана като съпруга, но й се искаше да вярва, че става поне за приятелка. Но русокосата красавица пред нея твърдеше, че Дънкан нямаше да се сприятели с нея, ако не бяха гореспоменатите мотиви.
— Приятелството не би те накарало да ревнуваш, нали, Офелия?
— Със сигурност не — отвърна нетърпеливо тя. — Но той се надява аз да помисля, че тук има нещо повече от това, или ти още не си разбрала?
— Не, изглежда не съм избрала — отвърна сухо Сабрина. — Мислех, че всичко е, за да предизвика ревност.
Офелия се изчерви, но въпреки това премина направо към темата.
— Просто се опитвах да ти спестя някои неприятности, скъпа, в случай че не си разбрала причината за вниманието му към теб. Но ако знаеш, че става дума само за приятелство, тогава няма да те заболи, когато се ожени за мен.
— Не, разбира се, че не — беше принудена да отговори Сабрина.
Макар да се изкушаваше да допълни: „Просто ще го съжалявам.“
Все пак се въздържа.
— Добре — заключи Офелия и след това се намръщи замислено. — Струва ми се, че би трябвало да предупредя и Аманда Лок. Прави същото и с нея, ако не си забелязала. И тя поне, естествено ще предположи, че интересът му към нея е истински, а не престорен заради мен.
Сабрина започваше да се уморява от перфидността на своята събеседница. Вече познаваше тактиката й, но все пак да ги използва така безогледно спрямо нея, сякаш беше прекалено тъпа или просто прекалено доверчива, за да осъзнава, че я обиждат умишлено…
— Напълно съзнавам своите „несъвършенства“ — заяви студено тя. — Освен това ми е ясно, че Аманда Лок няма никакви. С цялото ми уважение, Офелия, но интересът на Дънкан към нея може да е съвсем искрен.
Русокосата красавица се изсмя с дразнеща самоувереност.
— Разбира се, че би могъл, но не е.
— Няма как да го знаеш със сигурност.
— Толкова си наивна, но пък не беше онзи ден в странноприемницата, за да видиш колко съжалява, задето анулира годежа ни. Това се виждаше във всяка негова дума и действие. Но съм убедена, че ще го поправи в най-скоро време. Просто първо ще трябва да се справи с наранената си гордост заради обидите, които отправих, е решил да ме накаже. И глупчото си въобразява, че е достатъчно да ме накара да ревнувам. Това не действа, но за него е достатъчно да мисли, че съм впечатлена.