В гърлото на Сабрина бе заседнала буца, затова й бе, трудно да отговори.
— Значи мислиш, че Дънкан ще ти предложи отново да се омъжиш за него?
— Знам го със сигурност. Не знам обаче защо мъжете смятат, че трябва да „бъдат квит“, когато става дума за гордостта им, но това е факт и Дънкан не се отличава от останалите. Само въпрос на време е, преди да се оженим.
— Сигурна ли си, че не ти си тази, която храни лъжливи надежди?
Сабрина не можеше да повярва, че казва това. Все пак говореше с Офелия Рийд, некоронованата кралица на сезона, най-красивата и желана дебютантка на брачния пазар за последните десет, а може би и сто години. Затова не се изненада, че Офелия се обиди.
Дързостта й бе посрещната с остър поглед и троснат отговор:
— Трябва да си разбрала какво значи да бъдеш ухажвана, за да усещаш нюансите. Как да го обясня на човек, който никога не го е изпитвал? Ами, първо, страстната му целувка, преди да изскочи от странноприемницата. Очевидно не искаше да разкрива така явно чувствата си, но просто не се сдържа. И има късмет, че никой не забеляза, иначе щеше да ме компрометира и тогава щеше да бъде принуден да се ожени за мен. На мен това също не ми се ще, затова не съм казала на никой… освен на теб, тъй като си толкова недосетлива, че не виждам друг начин да ти отворя очите.
Сабрина се ядоса на собственото си смущение и тъй като не беше свикнала да изпитва гняв, отвърна, без да се замисли:
— Можеш да ми спестиш този урок, уверявам те. Предпочитам да тъна в блажено неведение.
— Нямам нищо против да те обуча малко, скъпа — измърка Офелия. — Да не забравя също и факта, че непрестанно улавям погледа на Дънкан върху себе си, когато мисли, че не го гледам.
— Надали от това могат да се правят подобни заключения…
— Не съм свършила — сопна се блондинката, но се закашля и продължи с измамно сладкия си тон: — Това, съчетано с целувката, с която буквално се нахвърли отгоре ми, е предостатъчно, за да разбера истинските му чувства към мен. Той обаче не спря дотук, а започна въпросната кампания, чиято цел е да събуди ревността ми. Разбра ли сега откъде знам, че иска да си ме върне? Той анулира годежа ни, пришпорен от гнева си в момента. Аз, не го виня, тъй като тогава точно това се стремях да постигна. Сега Дънкан съжалява, но гордостта не му позволява да поправи незабавно стореното и така се стига до всички тези преструвки.
— Според мен единствените преструвки тук, Офелия, са твоите преструвки, че си ми приятелка. И ако някой трябва да бъде предупреден, това си ти. Дънкан целуна и мен, но аз не предположих, че това означава нещо. Казаха ми, че гледа и към мен, но не съм толкова глупава да предполагам, че това означава нещо особено. Интересът му към Аманда Лок е вероятно съвсем искрен и ако някое от момичетата тук може да му стане добра съпруга, това определено е тя. Така, след като вече ми даде да разбера ясно, че не ме харесваш, ако обичаш, за в бъдеще ми спестявай „приятелските“ си разговори. Стой по-далеч от мен, Офелия.
ГЛАВА 31
През целия си живот Сабрина не бе извършвала нещо толкова чуждо на собствената й природа като постъпката й тази вечер. Именно нехарактерният гняв, които все още не я напускаше, я накара да отиде да си вземе наметката и да излезе от Съмърс Глейд даже без лично да каже на лелите си — изпрати Джейкъбс да ги предупреди. Но именно унижението, което изпитваше до мозъка на костите си, я накара да тича по целия обратен път до вкъщи, без да изчака каретата.
Не можеше да повярва, че каза всичко това на Офелия. Никога не бе смятала, че на лошото трябва да се отвръща с лошо, колкото и голямо удовлетворение да носеше подобен начин на действие. Да, Офелия заслужаваше всяка дума, която й каза. Но дали извиняваше компромиса, направен със собствените й принципи и природа?
Можеше просто да се отдалечи от нея. Тази нелюбезност беше достатъчно да й покаже какво мисли по въпроса — чашата на търпението й бе преляла и нямаше да понася повече нечия злоба. Но беше позволила гневът да я завладее, да я контролира, и бе слязла до нивото на Офелия.
Предпочиташе да не стъпва повече в Съмърс Глейд, поне докато злата блондинка беше все още там, но не се сещаше какво извинение да използва пред лелите си. За момент помисли дали да не им каже истината, но след това се отказа. Хилари щеше да се самообвинява, тъй като майката на Офелия бе нейна приятелка. Освен това може би щеше да се почувства задължена да уведоми лейди Мери за отвратителното поведение на дъщеря й, а след това да изпита вина. Сабрина можеше да спести всички тези отрицателни емоции на леля си, като запази случилото се в тайна.