Наметката й беше разтворена — тя изобщо не си бе направила труда да се загърне, само я бе метнала на раменете си, преди да изхвърчи от имението — й устата му се спусна надолу. Но Дънкан беше много висок и му беше трудно, като се наведе, да достигне това, което искаше. Затова тя не се изненада, когато той стана от седалката и коленичи пред нея.
Сега целувките му обхождаха очертанията на правоъгълното деколте на дневната й рокля, чиято дълбочина бе доста умерена в сравнение с деколтетата на вечерните тоалети. Макар да не достигаше до гърдите й, Сабрина се развълнува неудържимо, тъй като никога досега не бе целувана там, нито по този начин.
Ръцете й се плъзнаха неуверено от раменете към косите му и спряха отново на раменете му — наистина не беше сигурна какво да прави с тях, когато желанието й бе да го притисне колкото се може по-близо до себе си.
Градусът на страстта в каретата се повишаваше с всеки изминал миг. Тя забеляза този факт едновременно с него, тъй като той започна да съблича и нейните, и своите дрехи. Младата жена се съгласи безмълвно. Поради дългите ръкави и дебелия плат на роклята й, й стана горещо и тя не протестира, когато малко по-късно нейната рокля и ризата му се присъединиха към връхните дрехи.
Господи, в този момент беше готова да даде каквото и да е за една свещ, за лунен лъч или каквато и да било светлина. Беше виждала голите гърди на статуи, но това не можеше да се сравни с усещането да прокараш длан по топла мъжка кожа. Тя копнееше не само да я усети, но и да я види.
Започваше да се пита дали и Дънкан не чувства същото, тъй като и той сигурно се опитваше да си представи как изглежда тя единствено с помощта на своето осезание, като трескаво я докосваше навсякъде. Милваше ръцете й по цялата им дължина, раменете й, шията, слизаше надолу към гърдите.
Дъхът на Сабрина секна от изненада, когато дланите му обхванаха гърдите й. Засега все още ги делеше тънката материя на бельото й, но със същия успех можеше да няма и нищо, толкова горещи бяха дланите му. А когато устата му се върна, за да се слее отново с нейната, докато ръцете му мачкаха пухкавите хълмчета, тя усети как я заля огнена вълна, която се разпространи по цялото й тяло и завърши с продължително стенание. Но това се оказа нищо в сравнение с неописуемите усещания, които изпита, когато той я постави да легне върху седалката и продължи да изучава тялото й.
Каретата беше обширна и луксозна — нещо напълно нормално, тъй като на нея бе изписан гербът на маркиза. Седалките бяха широки, меки и удобни, тапицирани с кадифе, прозорците бяха добре уплътнени срещу студа, изобщо приличаше на малка стая с тесни легла. Все пак едва ли тук бе мястото, където Сабрина би избрала да изгуби девствеността си, но очевидно и двамата нямаха избор. Това, което ставаше, бе моментно решение, а не плод на грижливо обмисляне, в противен случай може би нямаше изобщо да стане така.
Дълбоко в себе си тя се страхуваше да не би той да спре, да не би да се овладее, както бе направил след онази целувка на терасата, или пък тя самата да се събуди насред съня си, ако изобщо беше сън. Този страх придаваше особена наситеност на емоциите, които кипяха в нея. Искаше да се наслаждава бавно и постепенно и същевременно да побързат, за да може да изпита всичко докрай.
Ако той бе заявил, че възнамерява да я люби, младата жена щеше да се отпусне и да се наслаждава на всеки миг. Тя подозираше обаче, че това бе само импулс от негова страна и следователно можеше да секне в мига, в който разумът му отрезвее. Щеше й се да знае как да предотврати подобно развитие, но в невинността си нямаше представа как да го накара да побърза по друг начин, освен като го изрече направо, но за такова нещо не можеше и дума да става. Всяко изречено слово щеше да разруши магията на момента и да ги върне с гръм и трясък в реалността.
Дланите му продължаваха да извайват образа й в неговото съзнание, поне на нея така й се струваше, като се плъзгаха по кръста й, по хълбоците, по всяко от бедрата. Фустата й се повдигна до хълбоците й, но тя почти не забеляза това, тъй като сега вече усещаше горещината на ръцете му направо върху кожата си. Той ваеше формите на бедрата й, на прасците, на задната част на коленете. Ръцете му ту се издигаха, ту се плъзгаха надолу, дори свалиха обувките й и погалиха стъпалата й. Дънкан не оставяше нито една нейна част неизучена и беше изключително дързък в това начинание, без колебанието, което изпитваше тя самата, когато отговаряше на ласките му.