— Защо имам ужасното предчувствие, че си я открил в леглото?
— Не беше чак толкова лошо, въпреки че за малко не стана. Тя беше по фуста, бельо. Почти не забелязах… — Изсумтяването на Рейфиъл го накара да спре и после да добави: — Кълна ти се, бях достатъчно вбесен, за да забележа какво може да разкрие бельото на една жена! Няма кой знае каква разлика дали ще я видиш по долни дрехи или с вечерна рокля, нали? Единствено фактът, че са „долни дрехи“ ги прави неподходящи за мъжките очи.
— Разказвай по същество историята — подкани го Рейф.
— Аз не ти разказвам истории, човече, а просто какво се случи. Не желая да компрометирам никого, защото не съм се доближавал до нея.
— Господи, това ли било? Позволил си й да те убеди да се ожениш за нея, само защото по една нелепа случайност си я видял по бельо? Нима нямаш капчица мозък, та да не разсъдиш, че това не може да й навреди, тъй като тя няма да спомене за случилото се пред никого? Не мога да повярвам, че е успяла да те омотае с един от най-старите номера…
— Може би все пак ще млъкнеш, за да чуеш, че не е така, както предполагаш — прекъсна го Дънкан. — Тя беше ужасена и ядосана не по-малко от мен по този повод. Ще ми се да можех да стоваря цялата вина върху нея, но не мога.
— Не вярвай и за миг на това. Разбира се, тя ще се престори на възмутена. По всички личи, че си паднал в капана й.
Дънкан се намръщи, като се опитваше да си спомни повече за случилото се по време на краткия му престой в стаята на Офелия. Помнеше най-вече колко ядосан бе, но то бе нищо в сравнение с яростта, с която излетя оттам и отиде да си намери нещо за пиене.
Блъскаше по вратата толкова силно, че я ядоса и тя дойде да отвори.
— Какво искате? — извика Офелия, преди изобщо да види кой стои на прага.
Показа изненада, че е той, а веднага след това се притесни някой да не го види. Дори му каза да си върви и затвори вратата.
А той, глупакът, вместо да прецени, че моментът не е подходящ да се разправя с нея, бе влязъл и затворил вратата зад себе си. Тя бе отишла да отвори, като се прикриваше с пеньоар, който обаче захвърли веднага. На него обаче изобщо не му мина през ума колко неприлично е да бъде в стаята й, след като беше полуоблечена. Гневът го беше довел тук и замъгляваше разсъдъка му. Затова и не бе забелязал сигналите за опасност.
Разбра обаче, че тя изтълкува погрешно причината поради която бе дошъл. И ако Дънкан не забелязваше, че е полуоблечена, тя очевидно не забелязваше гнева му.
Изгледа го престорено свенливо и го смъмри:
— Това можеше да почака до утре, но разбирам какво значи един мъж да няма търпение. Но побързай, тъй като някое от другите момичета, с които деля тази стая, може също да реши да си легне по-рано. Дори ще улесня нещата. Отговорът ми е „да“.
— „Да“ не е отговорът, за който съм тук — изръмжа той.
Офелия се намръщи, след което направи заключението
— Да не искаш да кажеш, че си дошъл да ти се извиня още веднъж? Честно, не знам по какъв начин да те уверя, че съжалявам за злополучната ни първа среща. Ето казах го още веднъж. Е, сега можем ли да продължим със одобряването и…
— Не, единственото, което искам да разбера от теб е, какво си направила или казала на Сабрина, че да я разстроиш толкова.
— Сабрина ли? — процеди тя, след което на свой ред се разгневи. — Дошъл си да ме разпитваш за Сабрина? Излез веднага! Нямам какво да казвам за това ужасно момиче.
— На мен обаче ще ми кажеш…
— Какво? Как ме обиди ли? Как ме разстрои толкова, че се качих тук да страдам сама, преди някой да забележи сълзите ми? Тя била разстроена! Ако е разстроена, то е, защото съжалява за всички неприятни неща, които ми наговори. Това е отговорът. А сега…
Точно тогава вратата се отвори отново. А младата дама, която застана на прага, първо се шокира, после се смути, подсмихна се, извини се и затвори вратата.
Дънкан още не бе успял да осъзнае какви последствия може да има това, когато неговата събеседница изкрещя:
— Виж какво направи! Не излезе, когато ти казах. Сега ме компрометира напълно, така че ще трябва да се ожениш за мен. Не мога да повярвам на късмета си! От всички възможни хора да се появи точно тя! Най-ужасният ми враг.
— Няма начин…
— Даже не си помисляй да не оправиш кашата, която забърка, Дънкан Мактавиш. Може да опиташ да убедиш Мейвис да не споменава това, което видя току-що, но уверявам те, няма да успееш. А дори да се съгласи, просто ще те излъже. Тя ме презира. Не видя ли щастието в очите й — радва се, че сега има средство, с което да ме унищожи? Годежът ни ще трябва да бъде незабавно подновен.