ГЛАВА 35
По време на краткото пътуване обратно до Съмърс Глейд Офелия размишляваше трескаво. Беше осъществила това, което искаше, беше приключила с онова глупаво извинение, така че нещата със Сабрина сигурно щяха да се нормализират. Надяваше се, че е така, тъй като наистина започваше да се отегчава в Съмърс Глейд, а Сабрина можеше да й помогне да разсее скуката.
В имението беше останала много малка част от гостите, за да има кой и какво да я забавлява. Дори Дънкан я отбягваше. Вероятно все още бе обиден, че се бе наложило да се сгодят наново. Толкова по-зле за него. Не тя бе поставила капана, в който бе паднал, беше си виновен сам, но затова пък всичко бе станало като по поръчка.
Никога не бе предполагала, че е способен на нещо толкова невъздържано, като да нахлуе в стаята й. Постъпката му бе изключително неблагоприлична, дори да не бе полугола. Тя наистина бе помислила, че той е дошъл, за да оправи нещата помежду им, затова му бе простила. Но се бе оказало, че бе дошъл единствено заради Сабрина. Това бе последната капка, която бе преляла чашата. Особено след като малко по-рано провинциалистката бе показала истинското си лице и бе доказала, че не е толкова мила и усмихната, а много неприятна и зла.
Споменаването на името на Сабрина я бе подсетило за предишния им разговор и й бе напомнило, че става дума за компрометираща ситуация, въпреки че случилото се в стаята не бе резултат от предварителен замисъл.
По ирония на съдбата, тя никога нямаше да се сети за това, ако не беше предишният им разговор. Това я накара да започне да мисли трескаво как би могла да задържи Дънкан и след като той приключи с гневната си тирада, поне докато се появи някое от другите момичета. В този момент вратата се бе отворила и се бе показал не друг, а Мейвис. Всичко се бе наредило от добре по-добре. Дори да го беше планирала, нямаше да може да го изпълни така съвършено. Иронията бе, че не й се бе наложило да направи нищо особено, за да го постигне. Дънкан бе виновен за всичко.
А след като бе изтичал от стаята й, бе съвсем лесно да открие лорд Невил и да го запознае с фактите. Той беше от старата школа и не беше нужно да го убеждава, че внукът му я бе компрометирал непоправимо. Все пак той се бе опитал да намери Мейвис, но, за щастие, без успех, така че бе принуден да обяви повторно още същата вечер годежа.
Едит и Джейн си бяха тръгнали следобед на другия ден заедно с повечето млади дами и техните придружители. И сега Офелия се разполагаше сама в стаята, която до неотдавна бе делила с още осем момичета.
Мейвис си бе тръгнала същата нощ и точно това бе причината лорд Невил да не я открие. Очевидно не искаше да рискува маркизът или неговият внук да се опитат да я убедят да си държи устата затворена за онова, което бе видяла, тъй като нямаше подобни намерения. Защо иначе щеше да си тръгне незабавно, без даже да си е събрала багажа? Просто бе повикала братовчед си, който я придружаваше, бе наредила да приготвят каретата им и бе заминала. Но Офелия би постъпила по същия начин, ако разполагаше с такава апетитна клюка, така че я разбираше много добре.
Обявяването на годежа преди разпространяването на слуха го обезсмисляше напълно. Тайните срещи се прощаваха на двойки, които вече бяха сгодени, но означаваха пълен позор за замесената дама, ако нямаше годеж. Следователно сега Мейвис нямаше да спечели нищо, като разпространи клюката. Несъмнено си бе мислила, че ще може да си отмъсти чрез нея, но всъщност бе помогнала на Офелия да постигне онова, което иска. Всичко беше наистина от забавно по-забавно.
Но сега, по време на обратния път към Съмърс Глейд, имаше усещането, че само бе влошила положението със Сабрина, и поради това беше недоволна от себе си. Не биваше да изпитва вина, задето бе излъгала Сабрина. Заслужила си го беше, защото се бе опитала да й отнеме Дънкан. Но наистина искаше тя да й стане отново приятелка и може би трябваше да се опита да разбере защо бе толкова важно за нея в кой момент точно са се скарали с Дънкан.
Когато се върна в имението, я уведомиха, че лорд Невил я очаква. Нямаше представа колко бе чакал, затова се запъти право към личната му дневна, където й казаха, че се намира.
Беше очаквала да я покани на разговор много по-скоро, но той също не й обръщаше особено внимание, откакто бе направено съобщението. Но й дължеше поне едно извинение. Все пак тя бе невинната страна в тази история и щеше да пострада сериозно, ако не се омъжеше за Дънкан, след като я бе компрометирал. За щастие тя щеше да се омъжи за него, но нямаше защо да го подчертава, преди да й се бяха извинили.