Но вместо да бъде честна, тя се бе опитала да го манипулира със своите обиди и бе успяла. А това съвсем не бе целият й план…
— Разпространяването, на клюки с цел очерняне на моето име същата цел ли преследваше?
— Не ставай глупав — смъмри го Офелия. — Това изобщо не беше заради теб самия, а за да покажа на родителите си, че ти изобщо не си идеалният съпруг за мен, както си мислеха, и по този начин да ги убедя да развалят годежа. Това обаче не се получи. Те бяха твърдо решени да ни оженят. Но нека не се преструваме, че ти пострада от това, и нямаше как да не пострадаш, освен ако слуховете не се окажеха верни. Беше достатъчно хората да се запознаят с теб, за да установят, че слуховете са напълно безпочвени.
Младежът поклати глава.
— Нима не осъзнаваш колко противно е цялото това кроене на планове? Ако беше постъпила честно, може би нямаше да…
— Да не постигна нищо — довърши вместо него младата жена. Сега вече тонът й бе станал горчив. — Аз опитах този начин, Дънкан. Заявих на родителите си от самото начало, че не искам да се женя за мъж, когото не съм виждала. А сега ми кажи нещо, но честно. Ти как се почувства, като разбра, че си сгоден за жена, която не познаваш? — Въздъхна тя. — Няма значение, явно не си имал нищо против, след като беше готов да го направиш.
Дънкан се изчерви, защото това не беше съвсем вярно. Неговата реакция на съобщението, че друг му е избрал съпруга, бе същата като нейната, или поне като такава, каквато му я представяше.
— Аз научих за това само няколко дни преди да дойда тук — призна той. — Достатъчно съм голям, за да си избера сам съпруга. Невил бе сгрешил, като е сметнал, че е в състояние да го стори вместо мен. Смятах да разваля годежа, но ме помолиха все пак да се запозная с теб и аз така и направих.
Сега бе неин ред да се изчерви.
— Е, аз откъде можеше да знам? — Възкликна тя. — Но, след като се възхищаваш толкова много на честността, кажи ми, щеше ли да анулираш годежа, ако не те бях обидила?
Тъй като току-що бе мислил върху това, той отговори, без да се бави:
— Не, поне не веднага. Ти си красавица, това не може да се отрече. Но нямаше да ми бъде необходимо много време, за да си дам сметка какво се крие под повърхността, и да не го одобря. Нямаме обаче никакъв избор в това, което става сега и както разбирам, то е твое дело, тъй като ти си направила свой враг момичето, което ни видя заедно. Ако беше някой друг, а не тя, сега нямаше да се намираме в тази ситуация.
— Надали. Купуването на мълчание е деликатна и несигурна работа.
Дънкан завъртя очи към тавана.
— Не всички трябва да бъдат купувани. Някои хора, колкото и да не ти се вярва, биха разбрали и не биха искали да видят, че страдаме или животът ни се съсипва само заради някаква невинна среща, която може да бъде изтълкувана неправилно.
— Прекалено много вярваш в честността на човешката природа — смъмри го тя.
— Ти пък изобщо не вярваш. И така, отново се намираме в изходна позиция, вързани един за друг. А аз продължавам да искам да разбера дали си готова да се промениш. Можеш ли да престанеш да си създаваш неприятели, само защото не ти е допаднало нещо, казано или направено от други хора? Можеш ли да се откажеш от кроенето на пъклени планове и жаждата за мъст? Можеш ли да престанеш да лъжеш единствено с цел да задоволиш нуждите си или…
— О, достатъчно — прекъсна го сухо младата жена. — Какво ще кажеш изобщо да престана да дишам?
— Сарказмът няма да ти помогне.
— Това не беше сарказъм. Ти, изглежда, си прекалено възвишен за моите вкусове, Дънкан. Защо тогава просто не признаем, че не си подхождаме и никога няма да си допаднем? Мислех, че няма да имам нищо против да се омъжа за теб, като те видях, но после размислих, особено след разговора си с лорд Невил, където ми бе обяснено подробно каква убийствена скука ще бъде животът ми тук. Повярвай ми, аз искам не по-малко от теб да се измъкна от този годеж. Готова съм дори да умолявам, представяш ли си, да умолявам Мейвис да си държи устата затворена. Но знам, че това няма да помогне. Тя ме мрази и вероятно винаги ме е мразила.
— Защо? — Попита шотландецът. — Сигурно си направила нещо, за да я предизвикаш.
— Не бъди наивен. Не съм направила нищо друго освен да се родя с тази външност, която изпълва със завист и ревност другите жени и това от своя страна предизвика враждебност от най-грозен вид. Те се опитват да го прикриват, но не винаги успяват. Мейвис, подобно на толкова други, просто се преструваше, че ми е приятелка, защото съм много популярна и за нея беше по-добре да бъде покрай мен. Мислиш, че не го съзнавам, но аз просто съм свикнала с това. Да не смяташ, че е лесно да не обръщаш внимание?