— Струва ми се, че ако не те смятах отговорна за всичката омраза, насочена към теб, щях да те съжалявам.
— Как смееш! — извика Офелия. — И ако искаш да се измъкнеш от тази ужасна ситуация, която, трябва ли да ти напомням, ти предизвика сам с проклетия си темперамент, тогава направи нещо! Не мога да препускам из цялата страна и да се опитвам да открия Мейвис, но ти можеш. Затова престани да страдаш, без да правиш нищо, и ни измъкни и двамата от тази каша.
И тя се отдалечи, като го остави в същото положение, в което го бе заварила — изгубил надежда за своето бъдеще. Как да намери Нюболт, когато не познаваше страната и нямаше представа даже къде да я търси? Офелия обаче имаше право. Той наистина страдаше и не разсъждаваше трезво. Беше позволил ситуацията да го потопи в такава болка, че вече не беше в състояние да види какъвто и да било изход. Но фактът, че не вярваше да има някакъв шанс за избавление не беше причина да не търси такъв.
Единствената му надежда оставаха хората, които дядо му беше изпратил да я търсят — хора с опит в подобни ситуации, поне така го беше уверил старецът. Но това не беше достатъчно успокоение, като се има предвид, че денят на сватбата неумолимо наближаваше.
ГЛАВА 39
Дънкан реши сам да потърси Мейвис Нюболт. Но щом започна да събира информация, преди да напусне Съмърс Глейд, той осъзна колко трудна ще бъде задачата му. Разполагаше с цял куп адреси, пръснати из цялата страна. По ирония на съдбата, те му бяха дадени от Офелия и сред тях фигурираха имената на близки приятели. Единствената надежда бе, че сега всички ще са в Лондон, тъй като те самите също имаха множество адреси и Мейвис можеше да гостува на всеки един от тях.
Дънкан знаеше, че няма да успее да ги обиколи за няколкото дни, които оставаха до венчавката, затова трябваше да прецени кои от тях могат да му дадат най-бързо най-пълна информация или, ако има късмет, да намери там самата Мейвис. Тъй като не можеше да вземе сам такова решение, защото не познаваше хората, той трябваше да потърси съвета на някой, който знае повече от него самия по този въпрос.
Откри лесно Рейфиъл. Всъщност синът на херцога също го търсеше, поне така каза, когато се видяха:
— Знам, че ще бъдеш съсипан от необходимостта да си вземеш „довиждане“ с мен, но всички хубави — и лоши — неща, имат край. Да, разбирам, че ти е нужно разяснение на току-що казаното, затова ще ти преведа — готвя се да се прибирам в Лондон. Това място стана прекалено депресиращо. Човек би помислил, че се подготвя погребение, а не сватба.
— Не мога да го оспорвам — отвърна шотландецът. — Аз самият също тръгвам за Лондон и исках да те попитам…
— Ще бягаш, така ли? — прекъсна го неговият гост. — Боже, Боже, не предполагах, че ще тръгнеш по този път.
Дънкан настръхна, но се овладя, тъй като се нуждаеше от мнението на своя събеседник.
— Нито пък аз. Отивам да търся Мейвис Нюболт, момичето, от което зависи раздухването на скандала. Тя единствена може да ме измъкне от тази каша.
— Да я търсиш ли каза? Значи е изчезнала?
Младежът кимна.
— Не се е върнала вкъщи, както очаквахме, след като си тръгна оттук. А родителите й толкова се ядосаха, задето разпитвахме така упорито за нея, че също заминаха. Невил е разпратил хора, които да я търсят, но засега без никакъв успех.
— По всичко личи, че не желае да бъде намерена.
— Давам си сметка за това, но все някой трябва да знае къде може да се е окопала. Имам адресите на нейните приятели и ще…
— Ще си загубиш времето — прекъсна го отново Рейф. Ако се крие, макар да не мога да си обясня защо, тя няма да каже на приятелите си къде се намира.
Шотландецът въздъхна.
— Предполагам нямаш представа кой би могъл да ни подскаже къде може да е отишла?
— Аз изобщо не съм се запознавал с това момиче, но познавам братовчед й, Джон Нюболт, който я придружаваше тук. На твое място щях да потърся него, тъй като, са потеглили заедно оттук.
— Той също не се е прибрал в дома си, така ми казаха.
При тези думи бъдещият херцог повдигна златистите си вежди, после поклати и измърмори:
— Не, те са първи братовчеди, не биха… няма значение. Поне хората на дядо ти са постъпили умно, като са търсили него. Това би трябвало да те успокои.
Дънкан кимна, макар казаното да не бе кой знае каква утеха, след като все още нямаше никакви резултати.
— Старият Невил не жали средства за тази кампания така поне твърди дядо Арчи.