Выбрать главу

— Каква забележка?

— Попита ме дали идиотизмът се предава по наследство?

Алис пламна от гняв, който се отрази на тона й:

— Какъв лицемер! А кой остави дъщеря си да се омъжи за шотландец и после непрекъснато оплакваше този факт? Ето това наричам аз идиотизъм.

Хилари поклати глава.

— Той не можеше да направи нищо, след като тя се влюби в онзи младеж. По-скоро не трябваше да допуска осъществяването на тази среща.

— Отговорила си му подобаващо, надявам се.

Алис все още бе изпълнена с възмущение.

— Разбира се. Но след като размислих, стигнах до извода, че е имал предвид самоубийството на дядо ни. Всъщност трябва да признаеш, че и нашето мнение е било такова от време на време.

— О, добре, в такъв случай всичко е наред — отвърна Алис и изрази ново недоволство: — Но ти не трябваше да насърчаваш Сабрина да мисли, че има някакъв шанс с младия Дънкан. Невил нямаше да позволи да се оженят.

— Насърчавала съм я значи? — Хилари изгледа яростно събеседницата си. — Аз имам очи на главата. Беше повече от очевидно, че момчето е запленено от нея, макар както се оказва, да е ценял само приятелството й — додаде с въздишка тя.

— Не мога да го виня. Истинско удоволствие е да бъдеш до нея.

— Така е. Но грешиш като мислиш, че Невил щеше да се възпротиви заради скандала. Такъв брак нямаше да му хареса, но доколкото разбрах, него го интересува най-вече да се сдобие с наследник, и то колкото се може по-скоро. А когато бърза толкова много, човек не може да си позволи кой знае какви претенции.

— Те обаче могат. Това беше целта на празненството. Дънкан разполагаше с предостатъчно момичета, измежду които да избира, и виж какво се получи. В крайна сметка избра същото момиче, което му бе избрал преди това Невил.

— Но наистина ли я е избрал?

— Какво искаш да кажеш?

— Нали познаваш Мери Пети, чиято дъщеря е камериерка в Съмърс Глейд? Говорих тази сутрин с нея при обущаря. Та тя каза, че според дъщеря й никой в Съмърс Глейд не е щастлив от предстоящата венчавка, а най-малко от всички — булката и младоженецът.

— Никой ли?

— Така твърди тя.

— Е, това няма никакъв смисъл. Защо тогава ще се женят? — В отговор Хилари само повдигна надменно вежди, което накара сестра й да възкликне. — Глупости! Не се е чул и намек за скандал…

— Точно — прекъсна я самодоволно Хилари. — Браковете по принуда обикновено имат за цел да потушат скандала от корен, преди да е избухнал.

— Напълно безпочвено предположение от нейна страна — отбеляза Алис. — Ти просто правиш догадки.

— Здрав разум…

— И кой казва, че ти проявяваш здрав разум?

— Да се говори с теб е равносилно да се говори с дръжка на врата — възропта Хилари.

— Което значи?

— Че имаш достатъчно ум да натиснеш дръжката, но не се досещаш да отвориш вратата.

— Или че имам предостатъчно ум, за да знам, че от другата страна на вратата няма нищо, достойно за гледане — заяви триумфално Алис.

Хилари отстъпи. Все пак отговорът бе доста остроумен и макар да не го призна на глас, беше горда със сестра си, задето се бе досетила да се измъкне така.

ГЛАВА 41

Четирите срещи тази сутрин, когато Сабрина се разходи по обичайния си път, я убедиха да се откаже от старите привички, поне за известно време. Едно беше да сглоби парчетата от живота си, ако успееше да забрави Дънкан, и съвсем друго — когато хората неволно я караха да прави точно това. За жалост младият шотландец, който бе все още нов за жителите на областта, беше главната тема за разговор и така щеше да продължи още дълго. Сър Албърт също не бе пропуснат в клюките, но Дънкан, поради високата си титла, представляваше особен интерес.

И при двете първи срещи младата жена бе уведомена за заминаването му в Лондон, най-вероятно, за да купи специален подарък за своята невяста. Третата среща, със старата госпожа Споуд, не се различаваше особено от предишните две.

Госпожа Споуд, своенравна възрастна дама и една от най-забавните приятелки на лелите на Сабрина, не се съгласи с версията за сватбения подарък. Според нея младият лорд отиваше да полудува за последен път преди венчавката, което се доказваше и от факта, че бе придружен от известния женкар лорд Лок.

— Какво знае лорд Лок, питам аз, къде да намери сватбен подарък или къде да намери дами с лоша репутация, а? Последното, разбира се. Ако внукът на лорд Невил се прибере с подарък, то той ще бъде някоя от онези болести, които е недопустимо да се споменават.