Сабрина се усмихна. Изпита желание да се засмее на глас, но го преодоля. Не искаше Мейвис да знае колко е щастлива заради Дънкан.
— Значи вече си казала на Дънкан?
— Ами, не. Надявах се да дойдеш с мен. Подозирам, че ми е ядосан, задето го оставих да мисли, дори за един ден, че все пак ще трябва да се ожени за онази вещица.
Все едно, че земята се разтвори под краката й и я погълна. Толкова силен бе шокът, особено след току-що преживяното облекчение.
— Значи не знаеше, че венчавката бе насрочена за тази сутрин, така ли? — попита безжизнено тя.
Лицето на нейната събеседница пребледня моментално и това бе достатъчно красноречив отговор.
— Как е възможно да бъде толкова скоро? Само за разрешение за венчавката в църквата са нужни три седмици!
— Освен ако не бъде получено специално разрешение, а лорд Невил изглежда отдавна го е осигурил. Предвид напредналата си възраст, не е искал да губи излишно време, след като внукът му избере своята булка. Напълно разбираемо е да иска да види едно-две правнучета, преди да склопи очи. Но в този случай прибързаността има за цел също и предотвратяването на скандала. Все пак те не знаеха, че всъщност нямаш намерение да говориш за това, което си видяла.
— Мили Боже, ако знаех, че времето е толкова ограничено… Признавам, че по едно време мислех да мълча дори цяла седмица. Но е много жестоко спрямо Дънкан да го оставя да си мисли, че все пак ще трябва да се ожени за Офелия. Не съм предполагала обаче, че няколко часа ще имат значение. О, Боже, никога няма да си го простя.
В друг случай Сабрина най-вероятно щеше да опита да облекчи болката на своята гостенка, това бе естествен импулс, но този път даже не се опита да го направи. Като не бе признала веднага намеренията си, Мейвис бе съсипала живота не на Офелия, а на Дънкан.
— Може би все още не е прекалено късно — промълви Мейвис, готова да се хване и за сламка.
— Вече са женени. Прекалено късно е, както и да го погледнеш.
— Да, но един току-що сключен брак може да бъде анулиран, стига още младоженците да не са го консумирали. А и защо ще го правят, след като даже не се харесват? Биха могли да получат анулиране, което определено е за предпочитане пред развода.
Сабрина обаче не виждаше възможност за разрешение на въпроса.
— На основание на какво?
Събеседницата й махна нетърпеливо с ръка.
— Откъде да знам! Но съм сигурна, че нещо може да се измисли. Може би родителите й не са споделили какво смятат за подновения годеж. В такъв случай могат да заявят, че са против този брак и дъщеря им се е омъжила без тяхно съгласие.
— След като искаха толкова този брак?
— Целият този скептицизъм не помага изобщо. Трябва поне да им дадем да разберат, че имат такава възможност, преди консумацията да ги лиши и от нея.
Мейвис очевидно забравяше, че благодарение на Офелия всички знаеха колко силно родителите й желаят този брак, и даже бяха отказали да се вслушат в протестите й. Нито пък имаше желание точно тя да съобщи на Дънкан, че сега бе обвързан завинаги с Офелия само защото нито той, нито тя се бе сетил да каже на Мейвис за кога бе предвидена венчавката, след като трябваше да направят на всяка цена предишната нощ.
ГЛАВА 48
Сватбеното тържество продължаваше, но част от гостите вече напускаха имението. Това бе причината никой да не забележи появата на двете девойки. Те пристигнаха точно когато си тръгваше малка групичка от поканените и мистър Джейкъбс можеше да бъде навсякъде другаде само не и край вратата.
Всъщност не останаха съвсем незабелязани. Рейфиъл Лок, който днес изглеждаше особено красив в официалния си сватбарски тоалет, се бе подпрял на отворената врата към дневната, където бяха събрани повечето от гостите, и по една случайност гледаше към вестибюла, тъй като току-що си бе взел довиждане със заминаващите. С чаша в ръка и леко зачервени очи — незнайно дали от недостатъчен сън или от прекаляване с алкохола — той очевидно не се чувстваше особено стабилно на краката си и затова се бе подпрял.
— Знам, че някои жени обичат да закъсняват, за да привлекат колкото се може повече погледи при появата си, но в този случаи закъснението ви е непростимо голямо.
Изрече забележката си достатъчно бавно, за да го чуят, и това ги накара да се изчервят. Нито Мейвис с пътното си облекло, нито Сабрина със семплата си ежедневна рокля и палто за разходки бяха облечени подобаващо за сватба, и този факт ги смути. Бяха предпочели да побързат, вместо да губят още време за смяна на тоалета, и бяха тръгнали веднага насам. Насочването на вниманието към тях бе последното, което желаеха.