Сабрина прекоси бързо разстоянието, което я делеше с бъдещия херцог.
— Не сме дошли за празненството, ако това изобщо може да се нарече така, а да предложим решение на проблема, с чиято помощ нежеланото събитие да бъде анулирано. Според мен това е чиста загуба на време, но Мейвис желае отчаяно да поправи грешката си. Така че не е нужно да насочваш вниманието към нас.
Макар да шепнеше, тонът й беше потаен, и това накара Рейфиъл да се усмихне.
— О, обичам гатанки! На колко опита имам право, за да опитам да отгатна за какво става дума?
Младата жена го изгледа възмутено.
— Те са още тук, нали? Не са заминали на сватбено пътешествие?
— Ако имаш предвид младоженците, все още са тук и страдат. Офелия са я видели за последен път да се цупи в стаята си, а доколкото знам Дънкан се е захванал да пресуши запаса от бренди. Твърдо е решил, че щом се налага да се ожени днес, поне да не си спомня нищо.
Сабрина беше сигурна, че ако някой нямаше да запомни днешния ден, това със сигурност щеше да бъде нейният събеседник.
— Какво искаш да кажеш с това „щом се налага да се ожени“?
— Ами, че двамата все още не са венчани, разбира се — отвърна безгрижно той.
Младата жена усети, че я залива отново предишната вълна на облекчение. Но този път се овладя. Нямаше да позволи да изживее отново онова ужасно разочарование, ако се окаже, че просто не е разбрала правилно думите му.
— Наистина ли не са женени още?
Той й се усмихна.
— Не, наистина не са женени.
Тя отвърна на усмивката му и този път позволи облекчението да се изпише на лицето й. Беше опияняващо. Но това бе последното, което очакваше да завари в Съмърс Глейд, затова не след дълго объркването й надделя.
— И защо? — попита тя. — Доколкото знам всички бяха единодушни, че по-нататъшното отлагане само ще съсипе съвсем Офелия.
— Абсолютно вярно при създалите се обстоятелства, но това не е отлагане изобщо. Както разбрах, тъй като не станах свидетел на въпросната сценка, Невил се ядосал много от несъгласието на Мейвис да сътрудничи и да не казва за случилото се. Затова не се изненадах изобщо, когато получи криза тъкмо навреме, в началото на сватбената церемония тази сутрин. Изигра го чудесно. Трябваше да го отнесат до леглото му и да повикат лекар.
Сабрина се намръщи.
— Навреме ли? Убеден ли си, че наистина не му е било зле?
Събеседникът й се засмя.
— Ами, след като Дънкан се изпусна и спомена за спора между двамата му дядовци за честта кой да припадне… Просто съм сигурен.
— О — промълви младата жена. Беше й трудно да повярва, че достопочтеният лорд Невил би се съгласил на подобен номер, камо ли да го изпълни.
Забелязал изпълненото й със съмнение изражение, Рейфиъл додаде:
— Това е само тактика за забавяне и тя не може да продължи безкрайно. Очевидно мисли, че ако успее да поговори лично с нея, ще я убеди да промени намеренията си. Ако това не подейства, смята да припомни на баща й за някакви дългове и да го принуди да се откаже. Изпрати незабавно човек до Манчестър, за да я доведе, след като местонахождението й най-сетне е известно. Много добре направи, като я доведе.
За щастие въпросната личност стоеше все още край входа и не чу всичко това.
— Не съм я довела, тя почти насила ме домъкна дотук. Не можеше да си прости, че е пристигнала прекалено късно, за да предотврати това и възнамеряваше да съдейства за анулирането на брака.
— Прекалено късно ли? Снощи останах с впечатлението, че е твърдо решена да си отмъсти на Офелия. Какво я е накарало да промени намерението си?
— Искала е само Офелия да мисли още известно време, че ще й се наложи да се омъжи за Дънкан.
— Не е особено мило от нейна страна, като се има предвид, че Дънкан също ще страда от това отмъщение.
— Съгласна съм, но я разбирам, след като научих малко повече за причината да презира толкова Офелия. И през цялото време е мислела да дойде днес тук, за да обяви истинските си намерения. Никой обаче не си е направил труда да й каже, че венчавката трябва да се състои тази сутрин. Изградила е предположенията си въз основа на минималния период от време, необходим за организиране на една сватба, и е смятала, че дотогава има поне още няколко дни.
Младият мъж поклати смаяно глава.
— Да, предположенията понякога сритват човека в зад… ъъъ, в зъбите, нали?
Сабрина се изкашля, но не успя да скрие усмивката си.
— Така е, аз самата напоследък изгубих няколко зъба поради същата причина.