— Тази къща няма да преживее още едно нашествие — отговори непреклонно Невил. Нямаше да понесе друга тълпа непознати да си пъхат носовете във всяко ъгълче на дома му. — Светският сезон е все още в разгара си в Лондон. Лесно мога да осигуря покани за всички значими предстоящи събития, а ще завалят и нови, ако Дънкан се появи там.
— В един толкова голям град ще има прекалено много момичета — отбеляза Арчибалд. — Как ще може да си избере момчето…
— Арчибалд, нали вече го обсъждахме? Неоспорим факт е, че всички млади жени на възраст за женитба отиват в Лондон за всеки сезон. Брачният пазар е публична тайна. Ако англичаните вече години наред успяват да си намират съпруги там, в това число и аз самият, защо тогава Дънкан да не го направи? И никой не казва, че трябва да го придружаваш.
— Значи ти имаш намерение да го направиш?
Дори само мисълта за това накара маркиза да потръпне.
— Не, всъщност възнамерявах да помоля младия Лок, който изглежда се сприятели много с Дънкан, да го представи на подходящите хора.
Дънкан, който точно в този момент влезе в трапезарията, чу последните думи на дядо си и заяви:
— Ако мои приятели ще бъдат молени за нещо, тогава с това ще се заема аз. Крайно време е двамата да престанете да се отнасяте към мен като към дете, което още не може да направи нищо само. И макар да не съм сто процента съгласен с твърдението, че Рейф ми е приятел, какво възнамерявате да го молите да направи за мен?
— Да те представи в Лондон.
Младежът, който се готвеше да заеме стола между двамата си дядовци, спря и на лицето му се изписа отвращение.
— И защо? Арчи, сам си ми казвал, че мястото е дяволска бърлога и никой разумен човек не би искал да се озове там.
Възрастният шотландец се закашля смутено.
— Е, не знам дали е, или не е дяволска дупка, но Невил е убеден, че точно това е мястото, където ще можеш да си намериш съпруга. И аз трябва да се съглася с него — отвърна той, без да обръща внимание на Невил, който повдигна вежди, тъй като Мактавиш току-що бе изразил несъгласието си с тази идея. — Преживяхме неприятно отклонение от целта, но е време да се върнем към нея, а именно — да ти намерим съпруга.
— В такъв случай бъди спокоен — отвърна неговият внук. Вече съм направил своя избор, дано само тя да ме иска.
— Коя е тя? — извика изненадано Арчи.
Неговият сват, който се бе досетил за въпросната дама, макар да не се изненада, не остана доволен. Закри с длан очи и измънка най-незначителното си възражение.
— Тя няма титла. Можеш да избереш нещо по-добро.
— Коя е? — повтори шотландецът и впери поглед в Невил, тъй като той явно знаеше, но не го беше предупредил.
Той от своя страна не забеляза недоволния му поглед, но Дънкан отговори вместо него:
— Сабрина Ламбърт, разбира се.
Арчи изгледа изненадано внука си.
— Но тя ти е само приятелка! — възкликна той. — Човек не се жени за приятелите си и не е нужно да се жениш за това момиче, за да запазиш приятелството му.
— Колкото и да ми се иска да се ожениш по-скоро — намеси се маркизът, — не бих желал отново да сгрешиш.
Младежът не се обиди. Усмихна се и отговори:
— И двамата ли смятате, че не може да изпитвам към нея нещо повече от приятелство?
— Разбира се, че не — изсумтя шотландецът. — Ти сам ни увери в това, доколкото си спомням. И тя не е даже хубава. Няма нищо лошо в това да цениш приятелите си, но не бива да се увличаш.
— Арчи, тя притежава повече вътрешна красота от който и да било друг, когото познавам. Освен това ти беше заслепен от Офелия и сега всяка друга жена бледнее в сравнение с нея. Аз обаче не бях впечатлен от Офелия, но Сабрина ми се струва повече от прелестна. Всъщност струва ми се съвършена.
— Тя има своите добри качества — съгласи се Невил. — Но е обременена със скандал, от който никога няма да се отърве.
— Глупав и напълно безпочвен скандал — отбеляза Дънкан и додаде: — Да не би да се страхуваш от някакъв си скандал, Невил?
— Ни най-малко. Даже съм съгласен, че е глупав. Въпреки това не бихме искали семейството да бъде замесено в нещо подобно, ако има възможност да се избегне. Но щом смяташ, че си влюбен в момичето, тогава се ожени за него.
— Върви по дяволите, Невил! — избухна Арчибалд. — Не виждаш ли, че момчето се заблуждава? Не насърчавай тази глупост.
Младежът остана изумен за пореден път, че английският му дядо го подкрепяше, макар и да не беше напълно съгласен с него. Затова пък становището на Арчи не го изненада ни най-малко.
— Арчи, нека моите чувства бъдат мой проблем — заяви Дънкан и се изправи. — Ти ми се довери да управлявам голяма част от твоя бизнес. Довери ми се и за друго — аз знам какво и защо го искам. И мисля да посетя Сабрина още сега.