Възрастният шотландец стовари глава върху масата в мига, в който внукът му излезе от трапезарията, и я заблъска в безсилието си. Сватът му, без да се впечатли от това театралничене, отпрати с жест прислугата, която бе избрала точно този момент, за да се появи с вечерята. В така създалата се ситуация алкохолът щеше да свърши по-добра работа, поне за неговия гост.
— Прекалено тежко го приемаш — рече той, когато останаха отново сами.
Арчи го изгледа намръщено.
— Така ли? Ти значи не виждаш каква грешка ще бъде това?
— Не и ако обича момичето.
— Та точно там е проблемът! Той наистина я обича. Не се съмнявам в това. Но не с любовта, която мъжът изпитва към своята съпруга.
— Любовта си е любов…
— Не, има огромна разлика — прекъсна го натъртено шотландецът. — Тя му е много скъпа приятелка и той я обича като такава. Но тъй като е момиче, той е решил, че това, което чувства към нея, е същата любов, която изпитват мъжът и жената един към друг, макар да не е така. Оох, виж какво става, когато мъжете се сприятеляват с момичета.
— Ами ако грешиш?
— Не греша. Познавам момчето. През целия му живот му липсваха близки приятели и сега, когато най-сетне си намери добър приятел, не може да понесе мисълта да го загуби. Смята, че чрез брака ще я задържи завинаги до себе си. И точно така и ще стане, но той няма да бъде щастлив. Ще го открие още щом се опита да легне с нея и разбере, че би предпочел вместо това да изиграе един вист.
Невил не успя да се сдържи и избухна в смях.
— Кълна се, Арчибалд, имаш много особен начин на мислене, който понякога ми е напълно непонятен. Никога ли не ти е минавало през ума, че това, което започва като приятелство, впоследствие може да премине в нещо много по-дълбоко? Любовта не винаги е от пръв поглед. Понякога тя просто, покълва у нас.
Шотландецът изсумтя.
— Любовта — да, но желанието или го има, или го няма, и той не изпитва нищо подобно към това момиче. Е, каква надежда има за брак, който започва без хубаво, здравословно сладострастие? Дори тази любов, която покълва постепенно у човека, започва със сладострастие. Без него няма върху какво да се гради, чувствата няма върху какво да израстат.
Маркизът завъртя очи към тавана.
— Мисля, че когато Офелия Рийд дамгоса Дънкан като варварин, щеше да бъде съвсем права, ако го бе изрекла за теб вместо за него. Чувствата могат да се променят, Арчибалд. Приятелите могат да станат любовници. Враговете могат да станат приятели и обратното. Ако всичко беше черно или бяло, както изглежда го виждаш ти, светът щеше да бъде крайно безинтересен.
ГЛАВА 52
Можеше и да не го допуснат да я види. Осъзна го, след като пристигна в имението и лелята на Сабрина, Алис, която му отвори, го изгледа неодобрително заради късния час. Но въпреки мърморенето й, че не трябва да стои дълго и би било по-добре да изчака до сутринта, тя все пак го поведе към трапезарията. Застана до френските прозорци, които гледаха към малка градина, и посочи навън.
Намери Сабрина там, сгушена в зимната си наметка, седнала на каменна пейка, обляна от лунната светлина. Това бе единственото осветление, тъй като тази част на къщата беше тъмна, но бе достатъчно, щом очите привикнеха с него. Градината бе лишена почти напълно от зеленина заради годишното време, но през лятото вероятно беше много красиво.
Не се учуди, че тя бе предпочела да седне тук посред зима. Вече знаеше предпочитанието и да бъде навън, независимо от времето и, очевидно, от часа.
— Не ти ли е студено? — попита той, като се приближи към нея.
Тя го бе видяла още щом излезе в градината и го бе проследила с поглед, ала изражението й бе останало непроменено. Не прояви нито любопитство, относно причината за неговото посещение, нито изненада, сякаш го беше очаквала, въпреки късния час.
— Не, ни най-малко — отвърна простичко младата жена.
— Мисля, че високопланинска Шотландия ще ти хареса — отбеляза безгрижно той.
— Защо мислиш така?
— Защото повечето посетители, дори шотландците от по-ниските райони, не отделят време да се огледат наистина около себе си, когато са в планината. Ти обаче не би побързала да се втурнеш вътре, където е топло, нали?
Сабрина се усмихна.
— Вероятно не, но това може да се каже за мнозина, дори тук. Гледай — рече тя и посочи нагоре. — Зимната луна е невероятно красива, независимо над коя страна се появява, колцина обаче спират да я погледат?