— Чучулигчета! Колко са хубавки!
Пристъпвайки тромаво, но и някак наперено с тънките си крачета, малките птичета заобиколиха най-близкия корен и започнаха да се катерят нагоре по дънера, като се вкопчваха с нокти в кората и си помагаха с човки. Подир много усилия те се добраха до първия клон на няколко метра над земята и спряха там едно до друго, накокошинили перцата си, тъй че заприличаха на малки пухкави топчета. Дълго стояха така, оглеждайки за пръв път света отвисоко с лъскавите си черни очички, после едно от тях събра кураж, разтвори нокти и се хвърли напред. В първия миг тежестта го повлече като камък право надолу, но то отчаяно размаха крилца и успя да задържи падането само на педя от земята, сетне с усилие литна нагоре, добра се до една вейка на най-близкия храст и остана да виси там, изтощено от подвига си.
Останалите се поколебаха още минута-две, после също се впуснаха в рискованото начинание и го завършиха кое по-успешно, кое не чак толкова, но без явен провал. А гордата им майка изведнъж се спусна стремително от небето и почна да ги насърчава с енергично цвърчене.
— Сега ще се научат да летят, нали? — прошепна Линда.
— Да — кимна градинарят. — Ще растат бързо, крилцата им ще укрепнат, а когато се свечери, ще полетят на запад подир слънцето. През Океана на бурите, през дивите Обратни земи, откъдето Тера никога не се вижда, та чак до далечното Московско море сред пустинята. По пътя ще спират за няколко тери да си отдъхнат, да съберат сили и пак да поемат на път с ятата на другите прелетни птици. Тъй ще обикалят Селена цели пет дни, а на шестия, вече големи и силни, ще кацнат отново тук да свият свои подземни гнезда и в тях да отгледат малките си. Такъв е кръговратът на живота, малка моя принцесо. Някой ден ще го познаеш и ти…
Той замълча, запали лулата си и се загледа в малките птички, които все по-уверено прехвръкваха от храст на храст под бдителния надзор на майка си.
Това бе другата причина да наричат момиченцето Чучулигата. Също като селенската чучулига, която за разлика от своята теранска посестрима се чувства еднакво добре в небето и под земята, Ермелинда си бе поставила за цел да опознае не само двореца и парка около него, но и най-потайните кътчета на огромното здание. И в това начинание особено полезно се оказа „шпионското“ фенерче на Риго.
Подземната част на двореца Коперник представляваше истински лабиринт, издълбаван век подир век от хората с помощта на джуджета. А над тия тунели имаше още един, забравен от всички лабиринт — шахтите за вентилация. Тази безкрайна плетеница от хоризонтални и вертикални отдушници предлагаше достъп до всички кътчета на подземията — но разбира се, възрастен човек за нищо на света не би могъл да се провре през тях. За едно пъргаво и безстрашно дете обаче това не представляваше трудност и малко по малко, ден подир ден, Линда взе да превръща шахтите в свое царство.
Най-голямата трудност се оказа не самото лазене из тесните скални отвори — тя бързо свикна с това — а опазването на тия занимания в тайна. Денем това бе почти невъзможно — селенските дни бяха дълги и изпълнени с трескава дейност, през тях хората спяха само по два-три часа на тера. Ала през дългите нощи нещата се преобръщаха. Животът в двореца замираше, всички дремеха почти непрестанно и тогава идваше нейното царство.
Щом се увереше, че няма кой да я наблюдава, Линда обличаше вехтите дрешки, които бе разменила със сина на една от готвачките срещу две перли (тайно откъснати от една рокля на майка й) и с фенерчето в ръка започваше поредната експедиция. Когато след години си припомняше тези приключения, тя изтръпваше при мисълта за всички злополуки, които биха могли да я сполетят. Но децата не мислят за опасностите и навярно затова съдбата ги закриля. Във всеки случай тя нито веднъж не се сблъска със сериозна заплаха, освен два-три случая, когато попадна в задънени тунели и трябваше с много усилия да се измъква от тях заднешком.
Някой би си помислил, че из тия тесни проходи не може да се открие нищо друго, освен прах (какъвто наистина имаше в изобилие). До известна степен това бе вярно, ала понякога там се срещаха удивителни открития. Така малката принцеса узна къде правят гнездата си малките сиви мишлета, които тя много харесваше. Видя как слугите тайно си пийват от безценното теранско вино, предназначено само за кралската трапеза. Научи как точно се забавляват младите готвачки и гвардейците от охраната зад залостените врати на килерите, но играта не й хареса особено — приличаше на борба с много пъшкане и охкане, само че накрая и двамата участници губеха схватката и се просваха изтощени.