— Мамо! Татко! — извика Ланс и задърпа Айдо към входа на хана.
Видя Пипа да изскача от дневната кухня. Стори му се огромна, разперените й ръце сякаш закриваха цялото небе. Но още по-огромен бе ужасът в очите й.
Два часа по-късно Велд и Пипа седяха долу в общата зала на хана, смазани от безсилие. Доктор Ха стоеше пред тях и замислено подръпваше бакенбардите си. Тишината между каменните стени ставаше все по-тягостна, докато накрая Пипа не издържа.
— Как е той? Ще се оправи ли?
Докторът сви рамене.
— Да се надяваме. Нищо не мога да кажа, преди да мине една тера, но ние, неандите, имаме корави глави… Преди малко се свести, дори избъбри няколко думи и пак заспа.
— Какво каза? — трепна Велд.
— Ами… — Доктор Ха се поколеба, търсейки най-подходящите думи. — Оплака се, че главата го боли. И че не вижда.
Пипа ахна.
— Ослепял ли е?
— Рано е да се каже. Случва се при такива удари, но най-често отминава. Молете се на всички светии и хегемони да го закрилят. И благодарете на Ланс. Ако момчето беше полежало още един час вън на тоя пек, нямаше да оцелее. Направо се чудя как го е домъкнал от гората дотук…
— Той разправяше за някакви конници… — каза Пипа.
— Само че аз огледах пътя отвън — вметна Велд. — Не видях следи от копита.
— Нормално — кимна докторът. — Бил е изтощен от тревогите и усилията. Привидяло му се е… Все едно, от мен да го знаете — ако Айдо остане жив, негова ще е заслугата.
— Добре де — нетърпеливо го прекъсна Пипа. — Ние си знаем, че имаме златно момче. Кажи какво да направим за Айдо.
— Малко може да се направи — призна Ха. — Осигурете му пълен покой. Мека светлина. Говорете му хубави неща, когато е буден. Успокоявайте го. Никакви вълнения, никакви сътресения. Някои лекари препоръчват чай с маков мед. Аз не съм толкова сигурен, но няма да навреди. А, и още нещо. Казват, че приятните аромати помагали. Запалете при него една-две ароматни свещи. Ще му поолекне.
Той помълча и разпери ръце.
— Е, това е. След една тера пак ще дойда. А дотогава, пак повтарям, пълен покой, тишина и никакво натоварване.
Ланс тичаше през гората. Пипа го бе пратила до Лудия пчелар за гърненце маков мед и няколко билкови свещи. При други обстоятелства той би се радвал на поръчението. Пчелинът беше много интересно място, а от Лудия пчелар можеха да се очакват какви ли не забавни щуротии. Но сега го вълнуваше само желанието да се върне колкото може по-скоро при Айдо. И донякъде… да срещне онези момчета.
Ще ги убия, закани се той със свирепа, недетска решителност. Скъпо ще ми платят, само да ги срещна!
Сякаш в отговор на мислите му нещо помръдна в близките храсти. Момчето застина на място, озърна се и грабна от земята един сух клон. После предпазливо пристъпи напред.
Храстите се разтвориха и от тях изникна същото момиче, което бе зърнал преди няколко часа. Изглеждаше на около десет години, със спретната светлозелена рокличка и рижави плитки, този път навити отзад на тила и скрепени със сребърна шнола. Но най-удивителното беше, че държеше в ръцете си вързопчето, увито в познатата вехта кърпа на червени и бели квадрати.
За момент Ланс зяпна от изненада, но бързо се опомни и сърдито възкликна:
— Хей! Това е мое! Дай си ми го веднага.
Момичето вирна нос и го изгледа високомерно.
— Не е твое.
Допреди минута Ланс се беше заканвал на хлапетата от човешкото село, но сега гневът му се пренасочи изцяло към нахалната непозната. Той стисна по-здраво клона и пристъпи крачка напред.
— Как да не е мое? Аз ли не познавам кърпата на мама?
Момичето направи отегчена гримаса и демонстративно пъхна вързопчето под мишница.