— Дневната звезда? — подскочи момчето.
Равачандра го възнагради с насърчителна усмивка.
— Точно така. Превърнали този Юпитер в слънце, за да огрява Марс и да го затопли. Не ме питай как. Преданията разказват, че знаели велики тайни за невидимите тухли, от които е изградено всичко във вселената. Така или иначе, те създали Дневната звезда. И тогава се объркало всичко, защото Древните знаели невъобразимо много… ала не били всемогъщи.
— Какво се объркало, учителю? — бързо попита момчето, за да не му даде време отново да замълчи.
— Те си мислели, че Юпитер е далече и няма да повлияе на Тера. Ала в природата всичко е свързано с тъй тънки връзки, че дори и най-великият човешки ум не може да ги обхване докрай. Най-напред Тера почнала да се разтърсва от трусове, зейнали нови вулкани… това са грамадни отвори, през които огненото море от земните недра се изливало навън. Заедно с огъня излитали и невъобразими количества пушек, въздухът ставал все по-гъст и растенията — трябва да знаеш, принце, че растенията са дробовете на всеки свят — не успявали да се справят с това. После станало още по-лошо. Сякаш по примера на онова ново светило, Слънцето също станало по-горещо. Тера се затоплила, полярните ледени шапки… ето, онези бели петна в горния и долния край… а тогава те са били много по-големи… Но да не се отклонявам. Полярните ледени шапки почнали да се топят и океаните взели да заливат бреговете. Настанало всемирно бедствие.
— Това ли ги погубило?
Равачандра се усмихна и поклати глава.
— Не, ученико мой. Древните били твърде могъщи, за да се предадат дори пред подобна катастрофа. Бедата изглеждала неминуема, но те открили начин не само да се отърват от нея, но и да осъществят своята прастара мечта. Създали порталите.
— Портали като онзи във Фра Мауро? — възкликна принцът.
— Да, като него… и още много други. През тия портали към безжизнената Селена връхлетели титанични вълни от вода и въздух. Изведнъж условията се променили, този мъртъв свят станал пригоден за живот, а Тера се отървала от излишъците. Чрез своята гемо-магия Древните сътворили мъхове, лишеи и по-дребни невидими същества, способни да превръщат голите пясъци и скали в плодородна почва. Пак чрез тази магия научили теранските дървета, треви и храсти да се пригаждат към селенския ден с неговите непоносими студове и жеги. Тъй съумели да превърнат бедствието в триумф.
— Но нали ти каза… — възрази момчето.
— Да, казах — съгласи се магистърът. — И това е поука, която трябва добре да запомниш като бъдещ владетел. Никога не се знае какво губиш, когато печелиш. В триумфа на Древните се криело семето на тяхното падение. Защото две могъщи сили — нека ги наречем черна и бяла — управляват вселената и всяко нарушение на равновесието между тях може да бъде пагубно. Прекрачвайки високомерно в тяхната територия, показвайки, че могат да палят слънца, те привлекли вниманието им. И тогава настанал Армагедон. Но това, драги принце, ще е темата на следващия ни урок. А сега мисля, че е време за обучението ти по езда.
Джуджето Оргон, всепризнат майстор-ковач на областта, присви очи, приведе се над счупения топор и дълго оглежда двете парчета. Накрая промърмори нещо на своя език и с кисела гримаса вдигна глава към Велд.
— Калпава работа, калпава работа! През пръсти е вършено! На човешки ковач ръката личи. По-добре топор нов да изработя, нежели стария да поправям. Но острието е хубаво. Маскон, драгоценност велика! Отде го имаш?
Велд сви рамене.
— Намерих го.
— А защо аз таквиз неща не намирам? А? Откраднал ще да си го, проклетнико, ала не е моя работа туй.
Чиракът му — дребничко голобрадо джудже с почерняла от сажди кожена престилка — пристъпи напред и посегна да докосне секирата, но Оргон го плесна през ръката.
— Не пип, недорасляк самонадеян! Не дорасъл си още за чест такава! Двайсет години още почиракувай, пък тогаз и маскон може в ръка да хванеш. — Той изсумтя възмутено и пак се обърна към Велд. — Радост ще е за мен с рядкост подобна да поработя, затуй не ще взема скъпо. Шест златни реала дай и топор нов ще имаш за чудо и приказ.
— Шест реала! — жално изстена Велд. Подобен разход щеше да нанесе непоправим удар на неговия фонд „И аз съм човек“.