— Глупост е — кимна отецът и избърса с кърпа потното си теме. — Чиста детинска глупост, сляпо повтаряне на онова, що са изрекли възрастните. Но корените на тая глупост намират почва в греховното възгордяване. В гордостта, която погубила Древните.
Айдо наистина бе заспал и тихо сумтеше. Ланс го сръчка с лакът и продължи да слуша.
— Велико било могъществото човешко преди хиляда и петстотин години — говореше Алмазар. — Те сякаш имали власт над самата същина на вселената. Можели с един удар да изпепеляват цели градове, да летят между световете, да запалват звезди. Оттам им оставала само крачка до желанието да низвергнат Великия изравнител от трона му. И те неминуемо щели да го сторят, без да осъзнават, че тъй ще унищожат и Вечния градинар. Тогава се появил Магед. Ала за него нека ви разкаже ратник Гозамбо.
Черният монах придърпа расото си, направи крачка напред, изкашля се и впи в децата властен поглед.
— Като могъщ вселенски дух и пръв помощник на Великия изравнител, Магед бил пратен на Тера, за да усмири греховната гордост на хората. Но не като дух се явил, а като новородено дете и раснал като обикновен човек, преминавайки през трудности и изпитания, за да се превърне в най-великия хегемон на всички времена. Александър, Нерон, Сталин, Хитлер, Торентис… всички гении на Черния път бледнеят пред неговото величие. Той осъществил прастарата мечта за обединяване на човечеството. И когато всички се преклонили пред него, когато признали властта му, Магед разкрил единствено правилния път за света: да се сложи край на греховната магия. Да се върне човекът към единение с природата и да не мечтае за вселенски престол.
Гозамбо замислено кимна и замълча. И тутакси отец Алмазар пое думата, сякаш неведнъж бяха репетирали този урок.
— Ала малцина послушали думите на Магед. Гордостта владеела всички останали. Та нима не били всемогъщи? Нима не били запалили Дневната звезда, нима не били превърнали мъртвата Селена в свой втори дом? Без дори да се замислят, людете се вдигнали на оръжие срещу оногова, когото само допреди ден величаели. Кой знае… може би донякъде са имали право. Безчетно било тогава населението на Тера и един отказ от магията щял да означава гибел за милиони. Гибел от глад, студ и междуособици. Но тая гибел вече била неизбежна, каквото и да предприемели.
— Заловили Магед и го изправили на съд — подхвана на свой ред Гозамбо. — За сетен път опитал той да ги вразуми с мъдри слова, ала напразно. Осъдили го на смърт като най-долен престъпник. И тогава той рекъл: „Не мир дойдох да ви донеса, а меч“. Със смях посрещнали съдиите тези думи, но смехът им секнал, когато Магед — а на един древен език това означава „могъщ“ — се разкрил най-сетне в истинското си величие. Разказват, че бил огромен, страховит и неуязвим за всяко човешко оръжие. С един замах срутил сградата на съда, затрупвайки съдиите под развалините, излязъл навън и свикал армиите си. А тези армии били несметни. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга — армията на мъртъвците. Защото Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки… люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека… фейрите и гоблините от Малкия народ… и неандите.
— Троглодити! — отново прошепна смутителят на спокойствието.
Но този път виновникът бе засечен безпогрешно. Жилавата върбова пръчка на ратник Гозамбо изсвистя във въздуха и с плясък се стовари върху лявото му ухо.
— Не бях аз! — изпищя възмутено хлапето.
Пляс! Пръчката на отец Алмазар улучи дясното му ухо.
— Господ е казал: Не лъжи!
Настана мълчание и Ланс използва момента, за да зададе въпроса, който го мъчеше отдавна:
— Какви са били оръжията на Древните?
Гозамбо сви рамене.
— Никой не знае. Оцелели са ръкописи от онова време, но самите слова в тях често са неразбираеми. Казват, че в основата на цялото им могъщество стоял неживият ум, а той от своя страна представлявал простичко смятане с единици и нули. И че най-страшните им оръжия разделяли неделимото… Не е дадено нам да го проумеем и може би тъй е по-добре… Така или иначе, Магед ги лишил тъкмо от властта над неживия ум и тъй те останали обезоръжени във великото сражение, наречено Армагедон.