— Пламнал целият свят — намеси се отец Алмазар. — Победата на Магед изглеждала неминуема, защото човеците се боят от смъртта. Тъй е било и тъй ще бъде во веки веков. А железните Неживи не знаели що е смърт, останалите пък идвали от гроба и без страх се завръщали в него. Милиони и милиони хора загинали, докато накрая вече нямало надежда за тях. Ала тогава се случило нещо тъй необикновено, че дори най-големите мъдреци не могат да го проумеят докрай. Древните ръкописи разказват, че изправеното пред гибел човечество се обединило в едно цяло, в един общ ум, способен да върши чудеса. Този ум посегнал назад в миналото и накарал един още по-древен народ да издигне огромна купчина камъни, наречена Великата пирамида. По някакъв магически начин тя била обвързана със силата на звездите. И чрез тази сила хората пленили Магед. Заточили го под пирамидата и той още лежи там — вече хиляда и петстотин години. Ала някой ден пак ще излезе… и тежко ни, ако дотогава не сме открили верния път.
В малката зала отново настана тишина. Накрая едно дете се престраши да попита:
— Какво станало после?
— После? — повтори ратник Гозамбо. — И всичко, и нищо. Древната магия била навеки изгубена, а светът изведнъж се оказал населен с враждуващи народи — хора, фейри, неанди. Мнозина загинали от глад, лишения и болести, още повече смърт донесли безкрайните войни на хаоса, който траял почти хиляда години. Накрая огънят на войната изгаснал малко по малко. Не знам как е станало на Тера, но тук, на Селена, мирът бил наложен от Железния крал. И с това днешният ни урок приключи. След голямото междутерие ще се занимаваме с аритметика. Свободни сте.
Хлапетата с възторжени викове се втурнаха към стълбището. Ратник Гозамбо изчака да се изнижат нагоре и бавно тръгна след тях. Отец Алмазар понечи да духне борините, но изведнъж видя, че едно от момчетата седи на задната скамейка, подпряло замислено брадичката си с юмруци.
— Какво има Ланс? — попита той.
Момчето вдигна глава.
— Просто си мисля, отче…
— За какво си мислиш, чадо мое?
— Белият път казва, че Бог е благ и милостив.
— Да, така е — кимна монахът.
— Тогава защо е позволил да загинат толкова много хора, неанди и други създания?
Отец Алмазар въздъхна.
— Не си първият, който задава този въпрос, момчето ми, и няма да бъдеш последният. Ала отговор няма. Казано е: Неизповедими са пътищата Господни. Не е по силите ни да ги проумеем. Мога само да ти отвърна с една притча от древната свещена книга „Алкуран“. Тя разказва как пророк Мозес срещнал мъдрец на име Алхидр, посветен в Божиите тайни.
Той притвори очи, помълча, после заговори напевно:
— И Мозес му рече: „Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?“ А Алхидр отговори: „Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен. И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?“
Мозес възрази тъй: „Ще откриеш, ако Господ желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.“
Тогава Алхидр каза: „Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!“
Тръгнаха двамата заедно и когато се качиха на кораба, Алхидр го проби. Мозес се смая: „Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.“
А Алхидр го смъмри: „Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?“
И Мозес му се извини: „Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!“
После пак тръгнаха и вървяха, додето срещнаха едно момче, и Алхидр посегна, та го уби. Тогава Мозес извика: „Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.“
Алхидр му отговори със същите думи: „Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?“
Поклони му се Мозес и рече: „Ако после те попитам за още нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.“
И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Алхидр се захвана на работа и я изправи. А Мозес се учуди: „Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.“
Тогава Алхидр му рече: „Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш. Относно кораба — той бе на бедни морски труженици, и исках да го повредя, защото над тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб, за да води война с друго царство. Сега корабът ще остане при тях и като го поправят, не ще умрат от глад.