Той замълча и преглътна на сухо. Адамовата му ябълрка спазматично подскочи. Наричаше я „принцесо“ само когато беше много сърдит.
— Принцесо… — повтори той. — Искам да ми обещаеш, че никога, никога вече няма да идваш насам.
— Обещавам, Хугберт — отвърна тя.
И устоя на думата си.
От лазенето по отдушниците й останаха само спомените и няколкото находки, скрити в тайното скривалище под паркета.
Едно сръчкване с лакът я изтръгна от унеса.
— Какво? — сепна се тя.
— Не сме дошли тук за забавление, момиче — строго прошепна Риго, без да обръща глава към нея. — Ето ти постановката: трима наемници идват да те убият. Готова ли си за действие?
Без дори да се замисли, Линда кимна назад.
— Стълбището нагоре. Заден двор. Три изкъртени тухли в стената, лесно е за прескачане. Виелицата ще ме прикрие.
— Действай!
С небрежно, почти лениво движение Линда избута халбата си настрани, стана и без да бърза тръгна към вратата в дъното. Залитна като подпийнала, подпря се с дясната ръка на стената и завъртя леко глава да огледа залата. Същевременно с лявата открехна вратата, хлъзна се през пролуката и изчезна, без никой да забележи.
Двайсет стръмни стъпала водеха до тясна квадратна площадка. Оттам стълбището завиваше в обратна посока. Още двайсет стъпала, нова врата и принцесата се озова в малък двор, задръстен с празни бъчви и сандъци. Виелицата я заслепи, но споменът й за дворчето беше достатъчно ясен, за да се добере пипнешком до тухлената ограда. Тя смъкна дрипавия плащ, метна го върху натрошените стъкла в горния край на оградата, изкатери се пъргаво и скочи в задънената уличка от другата страна.
Уличката беше пуста. В ъгъла отдясно се издигаше заснежена купчина боклуци, които, макар и замръзнали, излъчваха непоносима смрад. Линда се озърна натам и подвикна през воя на вятъра:
— Ако си сам, нападам! Ако сте повече, изчезвам оттук!
Риго се надигна иззад боклуците. Макар че очакваше да го види, Линда с неволно учудване се запита как е успял да стигне дотук толкова бързо.
— Сам съм, малката — извика той. — Хайде да се прибираме, преди да са забелязали отсъствието ти.
Госпожица Леверие търпеливо чакаше край запалената камина, пушейки една от своите дълги, безумно скъпи терански пурети. Чувайки шума от отварянето на вратата, тя извърна глава и шокирано се вторачи в Ермелинда.
— Mon Dieu, момиче, виж се на какво приличаш! Смъквай веднага тия мокри дрипи и идвай тук да се стоплиш!
Линда профуча като вихрушка край нея, млясна я по бузата и изчезна в спалнята си, подхвърляйки през рамо:
— Нали няма да кажеш на никого, Ивон?
Госпожица Леверие извъртя очи към тавана и с въздишка пусна нагоре струйка синкав дим. Също като всички, които си имаха работа с младата принцеса, и тя отдавна бе вдигнала ръце пред нейния неустоим чар.
След минута Линда отново се появи, загърната в пухкав оранжев халат. Изглеждаше тъй миловидна, че в пристъп на професионално угризение гувернантката не пропусна да я скастри:
— Кога ще се отървеш от тая момчешка походка, момиче? Не стъпвай като в паници! Главата изправена! Гърдите гордо напред, бедрата ти да танцуват! Ти не си просто момиче, ти си кралица на този свят! Усещаш ли го отвътре, мъжете ще падат в краката ти. Я ме погледни! Грозна съм като смъртта, нали?
Ермелинда я погледна. Нямаше съмнение, че госпожица Леверие е грозна, но с някаква удивителна, обаятелна грозота. Беше висока и кокалеста, с дълга, вълниста черна коса, изпъкнали скули, властен нос, голяма уста и грамадни черни очи, които сякаш вечно се взираха в някаква красива и печална тайна.
— Грозна съм, знам — повтори гувернантката. — Но пречи ли ми това? Ни най-малко. Защото се виждам красива и мъжете ме виждат такава, разбра ли?
Линда придърпа едно кресло пред камината и се сгуши на него с подвити крака.
— Много мъже ли са те обичали, Ивон? А ти тях?
Госпожица Леверие театрално размаха ръка във възходяща спирала.
— Oh-la-la, млада госпожице! И питаш само! Та аз съм от Лютеция, града на любовта! Иди там, попитай за Грозната Ивон и ще видиш колко побелели мъжки глави ще се сведат, унесени в сладки спомени. — Тя въздъхна. — Но това, мила моя, са авантюри на младостта. Уханна пепел от догорели огньове и нищо повече. А тайната на щастливата любов е съвсем друга…
Линда заинтригувано се приведе напред и очите й заблестяха.