Ланс стоеше със зяпнала уста и гледаше потресен един нов, прекрасен и опияняващ свят след докосването до смъртта. Небето беше по-синьо, облаците по-бели, тръстиките по-зелени, а целувката на Кийра по-омайна от маков мед. Заразен от смеха й, той се разсмя на свой ред, размаха ръце и заподскача из плитката вода. В цялото му тяло напираше огромна, неподозирана сила, жадуваща да се излее навън.
И тогава изневиделица върху гърба и главата му се стовари градушка от безразборни, яростни удари. Нечия здрава ръка го сграбчи за рамото, измъкна го от блатото и го задърпа нагоре по склона. Ударите оредяха, но не отслабнаха. Влачейки нозе, Ланс вдигна очи и зърна свирепото лице на Пипа.
Няколко минути по-късно двамата стояха в пустата нощна зала на хана. Велд и Айдо ги нямаше, навярно дремеха в стаите си.
Пипа хвана Айдо за раменете, погледна го в очите и изведнъж му зашлеви такава плесница, че ушите му звъннаха.
— Кой ти каза да скочиш в канала?
Погледът й беше тъй властен, че Ланс не намери сили да скрие истината.
— Ки… Кийра — измънка той.
Нова плесница, този път с лявата, по-силната ръка на Пипа.
— И лъжеш отгоре на всичко! Нали те видях! Сам беше, никаква Кийра нямаше! Донеси табуретката!
— Ама мамо…
— Никакво „мамо“! Веднага донеси табуретката!
— По-добре ме набий — унило смотолеви момчето.
— Това си е едно на ръка! — отсече Пипа. — Марш за табуретката!
Ланс наведе глава, затътри нозе към ъгъла и се върна с ниско трикрако столче.
— Сядай сега и се срамувай! — строго нареди Пипа. — Ти си едно лошо момче, което без време ще ме вкара в гроба!
Тя изведнъж се разплака и това беше най-страшното нещо, което Ланс бе виждал през живота си.
— Повече никога, никога недей да правиш така! Обещаваш ли?
— Да, мамо — отвърна Ланс и послушно седна на табуретката.
Изгаряше от срам, но една мисъл не му даваше покой.
Къде бе изчезнала Кийра?
Arbor — дърво.
Fica — смокиня.
Pernicosnissima — най-смъртоносна.
Studuit — проучен.
Иззад вратата долетя шум от тътрене на нещо тежко по коридора. Ермелинда откъсна очи от стария латински речник и се озърна натам. Не бе усетила кога е дошла двайсет и първата тера. Дворецът се готвеше за пренасяне в нощните покои. Някога тази суматоха я привличаше неудържимо, но сега си имаше по-увлекателно занимание.
Тя разтърка очи и отново се приведе над бележника.
Беше го преоткрила след онзи притеснителен разговор с Хугберт, когато изтича в стаята си и отвори полузабравеното скривалище под паркета. Писмата бяха там, разбира се, и тя дълго се колеба дали да ги върне, но накрая така и не събра смелост. В тайника лежаха и други съкровища от нейното детство — фенерчето, пръстенчето с трилистната детелина (тя го отдели настрани, за да го даде на придворния бижутер за разширяване), ръждясалият кинжал с позлатена дръжка… и този бележник.
Като дете не му беше обърнала особено внимание, но сега й се стори безкрайно загадъчен и интригуващ. По страниците от плътен пергамент се редуваха записки на непознат език и великолепни цветни рисунки на растения — някои познати, други не толкова, а трети съвършено неизвестни за нея.
След дълги колебания Ермелинда показа бележника на Хугберт. Той огледа изящния ситен почерк и сви рамене.
— Според мен е латински, милейди. Мъртъв език, така го наричат. В днешно време с него си служат само някои от най-учените лекари. Казват, че им служел като своеобразен тайнопис. Къде го намерихте?
Ермелинда бързо смени темата и още същата тера се разрови из библиотеката за латински речник. Изведнъж се беше запалила по загадката на записките също както някога по лабиринтите на двореца. С цялото си немалко упорство превеждаше дума по дума, разкривайки изненадващи и удивителни тайни. Например онова своеобразно и донякъде красиво растение с бодливи листа и кичести лилави цветове, наречено Onopordum acanthium или Stimulus asini (тоест „магарешки бодил“, както подсказваше речникът). Принцесата никога не го бе виждала, но записките твърдяха, че било широко разпространено на Тера и лекувало задух, сърдечни болести, кожни инфекции, възпалени рани… и което особено я заинтригува, Vis virilis — сиреч мъжка сила. Любопитството я накара да се престраши и да попита госпожица Леверие по въпроса, но гувернантката със смях отговори, че познава отлично въпросния трън, ала не знае за връзката му с „мъжката сила“ и никога не е имала работа с мъже, които да се нуждаят от стимулиране в това отношение.