Но когато хвърлила кофата и я издърпала, видяла вътре само пясък. Кладенецът отдавна бил пресъхнал.
Смазана от отчаяние и безнадеждност, Лейла се запрепъвала по обратния път. Борела се да не заплаче, но пред очите й всичко се мержелеело, та не виждала накъде върви и без да иска се блъснала в една черна скала. Тогава не издържала. Проснала се до скалата, захлупила очите си с длани и заридала неудържимо.
И в този миг станало чудо. Щом сълзите й капнали върху скалата, камъкът изведнъж се превърнал в облак черен дим, от който излязъл грамаден джин, привел се над падналата вдовица и гласът му прокънтял като гръмотевица:
— Клета жено, приготви се да умреш!
Лейла вдигнала очи към страховития дух и попитала с треперещ глас:
— Защо да умра? Какво съм ти сторила?
— Чуй моята история — отвърнал джинът. — Някога аз бях могъщ и страховит предводител на всички джинове. Но един ден великият цар Сулейман ибн Дауд ни заповяда да му се покорим. Огромна магическа сила имаше той и никой не посмя да му възрази. Само аз дръзнах да се разбунтувам и влязох в схватка с владетеля. Ала нищожни се оказаха моите сили пред неговите. Накрая той ме превърна в камък и рече: „Така ще си останеш до края на дните, защото магията ми е всесилна и могат да я развалят само сълзите на добродетелна и почтена жена“. Тъй останах в скалата насред пустинята дълги векове. И през първия век си казвах: „Ако някоя добра жена ме освободи, ще я възнаградя със злато колкото не е виждала през живота си“. Но свободата не идваше и през втория век се зарекох: „Която жена ме спаси, ще я направя съпруга на най-могъщия цар на света“. Пак не дойде спасението. Разгневих се тогава и казах: „Освободи ли ме някоя жена, ще я погубя с немилостива смърт“. Затова се приготви да умреш, клетнице.
Въздъхнала Лейла и рекла:
— Щом такава участ ми е приготвил Аллах, коя съм аз, та да споря? Но имам една молба към теб, джине. Ще ми отговориш ли на три въпроса?
— Питай по-бързо — изръмжал джинът. — Нямам търпение да изпълня обета си и да се порадвам на свободата.
— Кажи ми — рекла Лейла — ако някой стопанин пусне кучето си и то ухапе пътник, кой е виновен — кучето или стопанинът?
— Ама че глупав въпрос — разсмял се гръмовно джинът. — Естествено, че е виновен стопанинът.
— А ако вятърът събори дърво — продължила Лейла — и то убие някого, кой е виновен — вятърът или дървото?
— Вятърът, разбира се — отсякъл нетърпеливо джинът. — Хайде, приключвай с приказките, глупава жено!
— Моля те само за още малко търпение — рекла Лейла. — Чуй как се стигна до твоето освобождение.
Разправила му тя тъжната си история и накрая попитала:
— Кажи ми сега, щеше ли да бъдеш свободен, ако не бях тръгнала да диря Камилския кладенец, и кой е причината за това?
Замислил се джинът дълбоко. После грабнал вдовицата, излетял високо във въздуха и след миг кацнал в оазиса, точно до кладенеца. А там лихварят стоял и зорко дебнел да не би някой да гребне вода без пари.
Застанал джинът пред лихваря и рекъл:
— Чуй какво ще ти кажа, лихварино. Днес тази жена ме отърва от магия и исках да я възнаградя щедро ето с това. — Той махнал с ръка и върху пясъка тупнал тежък чувал, от който се разсипали златни монети. — Ала после се усъмних. Тя казва, че сама, по своя воля била тръгнала към Камилския кладенец. Вярно ли е?
Щом лихварят зърнал златото, очите му пламнали и той се провикнал:
— Правилно си се усъмнил, премъдри джине! Тази жена лъже като презряно псе! Не е тръгнала по своя воля към Камилския кладенец. Аз я изпратих натам, моя е заслугата!
— Достатъчно чух — казал джинът.
Махнал отново с ръка и лихварят се превърнал в голяма черна скала. Ударил джинът с юмрук по нея, и отвътре тутакси бликнала струя кристално бистра, студена вода.
Провикнал се джинът с такава сила, че го чули из целия оазис:
— Нека тази вода бъде вечен спомен за чистите сълзи на една добра и много мъдра жена. — После се обърнал към Лейла и тихо добавил: — А ти, жено, вземи златото. Заслужи си го, защото ме научи никога да не прибързвам с решенията, а да гледам кое откъде идва.
След тия думи джинът отлетял незнайно накъде и повече никой не чул за него.
От тогава и до днес добрите хора в оазиса се радват на извора, разказват тази легенда за умната Лейла и вече никога не допуснали сред тях да се появи лихвар.