— Не. Разкажи ми я, учителю.
— Е, добре, слушай. Преди хилядолетия живял цар на име Мидас. Той бил могъщ и богат, и накрая дотолкова се главозамаял, че решил да изнуди божествата. А тогавашният бог Дионис имал стар учител на име Силен, когото много обичал…
— Като теб — вметна Ламборгин.
— Може би — усмихна се Равачандра. — Този Силен имал една слабост — обичал да си попийва. За цар Мидас не било трудно да го упои и да го укрие в двореца си. После поискал от бог Дионис да му изпълни едно желание, за да освободи пленника. И знаеш ли какво пожелал? Всичко, което докосне, да се превръща в злато.
— Умно! — одобри момчето.
— Умно, но не съвсем. Отначало било много вълнуващо. Магията действала безотказно. Щом докоснел нещо, то ставало златно. Ала скоро Мидас се уморил и огладнял. Поръчал да му донесат храна… и в ръцете му тя се превърнала в злато. И още по-лошо — докоснел ли слугите, те също се превръщали в златни статуи. Като чули за това, всички избягали от двореца. Мидас останал сам да умира от глад и жажда. Чак тогава разбрал, че е получил от Дионис не благословия, а проклятие.
— И умрял ли?
— Не — поклати глава магистърът. — Дионис се смилил над него и му помогнал да се отърве от магията. Но в тази стара история има дълбока поука. Получиш ли власт в ръцете си — особено власт велика, над целия свят, ти ще се сдобиеш с подобно проклятие. Само че не злато ще сътворяваш, а пепел. По-точно пепелища. Попаднала в ръцете на несъвършен човек, идеята за абсолютна власт може да твори само зло.
— Значи на власт трябва да бъдат само добрите хора! — възкликна момчето.
— Не, принце, и това не е спасение. Не са страшни злите хегемони. Рано или късно хората проумяват какви са и се вдигат на бунт срещу тях. Страшни са добрите хегемони. Те вършат най-чудовищните злини. Ето ти една друга история. Преди почти две хилядолетия на един южен терански остров имало лекар. Той бил богат, а народът на страната му — безкрайно беден. И лекарят посветил живота си на една цел: да помага безвъзмездно на страдащите. Хората го обикнали, дали му името Татко Доктор и го избрали за владетел на острова. Но властта преобразила добрия човек. Само за година-две той се превърнал в тиранин, от чието име треперели всички. Създал тайна полиция, способна на най-ужасни жестокости. А когато умрял, народът ликувал — но напразно, защото на негово място застанал синът му, наречен Малкият Доктор.
— И какво излиза? — разочарова се Ламборгин. — Значи нито добрите, нито лошите могат да управляват? Но какво да правя тогава?
Магистър Равачандра погледна възпитаника си право в очите и бавно изрече:
— И на това са намерили отговора древните мъдреци. Ти трябва да създаваш добро от злото, защото просто няма от какво друго да го създаваш. Ако питаш проповедниците на Черния път, те ще ти отговорят, че хората изначално са зли и трябва да ги управляваш със зло, жестокост и насилие. Белите проповедници пък ще кажат, че трябва да се придържаш най-строго към пътеката на доброто, без да правиш и крачка встрани. Ала нито единият път е правилен, нито другият. Абсолютното зло минава през големи успехи и неминуемо свършва с ужасяващ провал. Абсолютното добро е по силите единствено на хора, каквито се срещат веднъж на няколко века, ала винаги им е носило гибел. Верният път е друг, принце. Наричат го Сивият път — баланс между черното и бялото, поддържан от мъдростта. Ала малцина са успявали да го овладеят. Е, принце, времето за урока свърши. Някой ден ще поговорим за Сивия път, но няма да е сега.
10
Раздяла с близки хора