— Не е зле — раздаде се гласът на Кийра. — Ще трябва да опитаме заедно, както с прашката. Искаш ли?
Гласът й идваше отвисоко и като вдигна глава, Ланс я видя на един клон. Беше наблюдавала през цялото време.
— Искам — охотно се съгласи той.
Тя пъргаво се спусна по клоните и скочи до него.
— Ама няма да е сега. Има нещо по-интересно. Открих в гората леговище с малки дългозъбчета. Знаеш ли колко са хубави? Да вървим да си поиграем с тях.
— И като дойде майка им, ще ни оглозга кокалите за нула време.
— Ама теб страх ли те е? — изненада се Кийра.
Честно казано, малко го беше страх, но за нищо на света не би признал това пред момиче. Особено пък пред Кийра.
— Да вървим — каза решително Ланс. — А после ще потренираме заедно, бива ли?
— Ивон, Ивон! Да знаеш само какво…
Ермелинда прекрачи прага и застина като вкаменена. Не можеше да повярва на очите си. Захлупена върху масата, гувернантката й плачеше неудържимо. Истински — с порой от сълзи и задавени сърцераздирателни ридания.
Принцесата се втурна към нея и я прегърна през раменете.
— Ивон, какво има? Какво е станало? Кой те обиди?
Госпожица Леверие само издаде някакъв нечленоразделен звук и посочи с треперещ пръст плоската дървена кутия върху масата. Съвсем объркана, Ермелинда огледа капака. Познаваше много добре както надписа CIGARILLOS DE CUBA, така и картинката с усмихната тъмнокожа жена в червена рокля и с пура в ръката. Точно в такива кутии пристигаха любимите пурети на гувернантката. Без сама да знае какво очаква, тя повдигна капака и ахна. Върху една от пуретите бе нанизан златен пръстен с грамаден прозрачен камък, който при всяко потрепване на светлината хвърляше ярки дъгоцветни отблясъци.
— Ивон, това диамант ли е? — прошепна момичето.
Гувернантката кимна, без да спира да плаче.
— Откъде се е появил?
— А ти как мислиш, глупаво момиче? — изхлипа възмутено госпожица Леверие. — Да не си въобразяваш, че с моята мижава гувернантска заплата мога да си позволя да купувам терански пурети? Ектор ми ги праща, естествено. Ектор Буска от Хавана. Той е сложил пръстена вътре, няма кой друг.
Ермелинда изобщо не се обиди. Такава си беше Ивон — често даваше воля на езика, но никога със зла умисъл.
— Онзи Ектор Буска ли? Дето си ми разправяла за него? И сега ти праща пръстен с диамант? — Тя пак се загледа в камъка. — Ама… не е ли неприлично голям?
Госпожица Леверие подсмръкна, избърса очи и явно се поободри.
— Глупости, млада госпожице! От мен запомни: нито един диамант не е прекалено голям. Както казваме ние в Лютеция, диамантите са най-добрите приятели на жената. Пък и Ектор си е такъв. Обича всичко да прави с размах.
— И сега какво? — попита развълнувано Ермелинда.
— Сега сигурно някой ден ще пристигне на буен кон и ще ме грабне.
— А ти?
Гувернантката вирна глава.
— Аз ли? Ще го зашлевя през лицето и ще го попитам: Къде беше толкоз години, негоднико?
— И няма да тръгнеш с него? — смая се принцесата.
— Ех, мило мое момиче… Да бях на твоите години, щях да хукна с него боса и по нощна риза. Но една жена си има и гордост, нали така? Пречупи ли се веднъж, остава пречупена за цял живот.
Ермелинда помълча и изведнъж прошепна с широко разтворени очи:
— Ивон, ами ако дойде на бяла каляска окичена с рози? Пак ли ще му откажеш?
— Като в приказките? — За момент очите на госпожица Леверие се замъглиха, сякаш наистина виждаше бялата каляска. — Не знам, Линда. Тогава сигурно не бих имала сили да му откажа. Но мъжете не ги разбират тия неща, ma cherie. Просто не им е дадено да разберат. — Тя скръбно въздъхна и с рязко движение захлопна капака на кутията. — Е, какво искаше да ми кажеш?
— А, нищо особено. Чух, че скоро ще ни гостува знаменитата театрална трупа на Пертинели. Идват чак от Тера и ще ни представят музикалната комедия „Двамата неанди“. Няма да познаеш чия е музиката.
— Не ми е до гатанки, момиче! — намръщи се госпожица Леверие. — Казвай каквото ще казваш.
— На Айвашевски.
— Игор… — усмихна се през сълзи гувернантката. — Милият Игор… Толкова години не бях чувала за него. Е, хайде, върви си сега и ме остави да се наплача на спокойствие.
— Добре — бързо се съгласи Ермелинда. — Ще ида да питам шамбелана коя зала са предвидили за представлението.