Но вместо при шамбелана, тя веднага изтича при Хугберт и още от вратата изтърси:
— Хугберт, лесно ли е да се прати писмо до Тера?
— Най-напред добър ден, ваше височество — отговори икономът с лек упрек в гласа. — Да, лесно е, макар и скъпичко. Има куриерски кантори, които извършват подобни услуги. Лично аз мога да посоча поне три в столицата.
— А ако знам само името и града? Например… Например „Ектор Буска, Хавана, Куба“?
Докато изричаше това, Ермелинда следеше много внимателно изражението на Хугберт, но лицето му не се промени. Явно никога не бе чувал за Ектор Буска.
— Ако е уважаван човек, това би трябвало да е достатъчно. Във всеки случай ще ви уведомят, ако не успеят да го намерят. Желаете ли да отнеса писмото?
— Да, Хугберт, само че още не съм го написала. Изчакай половин час и ще ти бъда много благодарна за помощта.
Докато сядаше пред писалището в стаята си, Ермелинда за пръв път изпита една странна болка — мъчителна и в същото време радостна. Знаеше, че това, което прави, ще я лиши завинаги от най-добрата й приятелка в този студен дворец. И все пак ръката й остана твърда, докато пишеше с най-изящния си почерк върху листа:
Уважаеми господин Буска,
Вие не ме познавате, ала искам да споделя с вас…
11
Театърът на живота
Голямата зала за приеми още кънтеше от бурните ръкопляскания, когато Марцио Пертинели излезе иззад завесата и поведе тримата водещи актьори от трупата към кралската ложа. Кралица Филомена ги посрещна с широка усмивка. Днес беше в отлично настроение — както заради веселата комедия, така и заради възможността да си поговори със сънародник. Виждайки, че актьорите се канят да коленичат, тя ги възпря с рязък жест и протегна на водача им ръка за целувка.
— Радвам се да ви видя, синьор Пертинели. Комедията беше колкото чудесна, толкова и поучителна. Наистина ме впечатлиха тия стихове:
— Превъзходна памет, ваше величество — похвали я Пертинели. — И много добра дикция. Ако можехте да излезете на сцената, бихте посрамили някои прехвалени актриси.
— Но с едно представление само ни възбудихте апетита — каза кралицата. — Би трябвало да останете поне за още две-три пиеси.
Пертинели изненадано се озърна към принц Ламборгин.
— Знаете ли, точно за това ни помоли и негово величество. За жалост турнето ни е планирано едва ли не по часове. Предстоят ни вечерни и нощни представления в Рейнхолд, Лансберг и Фра Мауро. Затова негово величество благосклонно се съгласи след ден да се върнем с пълна програма, ако нямате нищо против.
Филомена се пресегна и ласкаво потупа ръката на принца.
— Чудесно, момчето ми. Да планираш дори дреболиите — това е признак на истинския владетел.
— Би било добре обаче да пратите предварително списък с предвидените заглавия — обади се Берилиус. — Сам знаете, синьор Пертинели, че някои автори си позволяват твърде волни идеи. Дори стиховете, които нейно величество бе така добра да изрецитира, стъпват по границата на допустимото.
— Разбира се, ваша светлост — отвърна с поклон Пертинели. — Но смея да ви уверя, че правим всичко възможно, да не допуснем крамолни идеи на сцената.
— Стига сме говорили за политика — прекъсна го кралицата. — Подготвили сме скромно празненство във ваша чест. Надяваме се и останалите от трупата да уважат трапезата. А лично с вас, синьор Пертинели, ще се радвам да си поговорим за новините от Апенините. Теранските, не тукашните — добави тя и сама се разсмя на шегата си.