Тази вечер в подземната зала на хана беше сравнително спокойно. Около дървените маси седяха неколцина постоянни клиенти, а в ъгъла четирима пътуващи търговци чакаха Пипа да им донесе пържена наденица и яхния от астрабени.
Доктор Ха тъкмо начеваше втората халба бира, когато по стъпалата залитайки се спусна Дарго Бързовзел и закуцука право към него. Десният крачол на панталона му беше пристегнат с вехт парцал, около който се разливаше тъмно кърваво петно.
— Помогни ми, докторе — изпъшка той.
Коленете му омекнаха и щеше да падне, ако Ха не бе скочил да го подпре.
— Хей, момчета, помогнете да го сложим на масата — обърна се докторът към останалите неанди.
Те веднага се втурнаха на помощ, доволни от неочакваното разнообразие в скучната вечер. С общи усилия разчистиха масата, настаниха Дарго по гръб на нея и докторът опипа пострадалия крак. За щастие нямаше нищо счупено.
— Как стана тая беля, бе Дарго? — попита съчувствено Ха.
— Ами… бях се разсеял днеска, докторе — изпъшка нещастникът. — А като се свечери и заваля сняг — гледам, дървата няма да ми стигнат за цяла нощ. Е, рекох си, ще трябва да отскоча до гората. Почнах аз да сека, пък топорът като се отплесна…
— Ясно — кимна Ха. Завъртя се, огледа останалите и кимна на ханджията. — Е, Велд, сега ще видиш, че твоето момче не си губи на вятъра времето при мен. Айдо, ела тук да закърпиш тоя заплес.
— Ама докторе, ти на едно дете ли ще ме оставиш? — изстена отчаяно Дарго.
— Млък! — сряза го докторът. — Като се научиш да сечеш дърва, тогава давай съвети! А сега ще си траеш и ще търпиш. Давай, Айдо!
Айдо пристъпи напред. Неандите се отдръпнаха да му сторят път и той неволно се изпъчи, усещайки страхопочитанието в погледите им.
— Най-напред му събуйте панталона! — изкомандва момчето.
— Ама… Пипа е тук… — измънка Дарго.
— То пък да имаш нещо за гледане! — тросна се Пипа, но все пак мина в кухнята.
Докато сваляха окървавения панталон, Айдо махна с ръка на Ланс.
— Ти бягай да донесеш гореща вода и чист парцал. А вие, доктор Ха, носите ли си торбата?
— Че закъде без нея? — ухили се докторът.
— Добре, ще ми трябва кривата игла, чист конец и шишенце спирт.
Доктор Ха се озърна многозначително към останалите.
— Защо ти е спиртът?
Момчето за миг притвори очи, после усърдно изрецитира:
— Защото свети Ескулап е казал: Преварявай всичко, що има допир до открити рани, а ако не може да се извари — почисти го със спирт. Тъй раната няма да се подлюти.
— Личи си моят ученик! — гордо изрече докторът.
— А не може ли и малко спирт вътрешно? — помоли Дарго.
— Не може — отвърна сериозно момчето. — Спиртът е скъп.
— Ех, така ще си ида мърцина… — изпъшка страдалецът.
Ланс дотича от кухнята с котле гореща вода и чист парцал. Айдо грижливо избърса мястото около кървящата рана — първо с вода, после със спирт. След това положи длани върху пострадалия крак, отметна глава и затвори очи.
— Какво прави? — прошепна някой в настаналата тишина.
— Шшшшт! — тихо отвърна доктор Ха. — Гледай!
Измина минута, после още една. Изведнъж Дарго ахна.
— Докторе, ама то… Вече не ме боли. Какво направи това момче?
— Това момче, както го наричаш — заяви високомерно Ха, — е мой ученик и има ръце на целител. Велик доктор ще стане от него и някой ден ще се гордеете, че такъв неанд се е родил в нашето село. Продължавай, Айдо!
Като разтвори внимателно раната, момчето я избърса отвътре с парцалче, натопено в спирт. После бръкна в торбата, извади оттам гърненце с фин кафеникав прах и го показа не толкова на лекаря, колкото на останалите.
— Дъждовна гъба, наричана още калвация. Чудесно средство срещу загнояване.
Той посипа в раната две щипки от кафявия прах, след това вдяна иглата, избърса я със спирт и започна да шие.
Тук вече Велд не издържа и закри очи. От малък не понасяше да гледа кръв. Отвори ги едва когато чу сина си да казва:
— Готово. Дайте му да пие вода…
— Не може ли поне малко бира? — попита с надежда Дарго.