— Не може! — авторитетно отсече Айдо. — Вода. Може и малко боров сироп за подсилване. А после го отнесете да поспи в някоя от свободните стаи. Сега се нуждае от почивка.
Нареждането бе изпълнено усърдно и експедитивно. Когато неандите отново насядаха около масите, доктор Ха доволно засука грамадните си бакенбарди и потупа момчето по рамото.
— Браво, Айдо. Много добре се справи. Не ме изложи пред баща си — нека види, че имаш способен учител.
При тия думи Хурго Злитопор скочи от стола и се изпъчи пред лекаря.
— Много ти знае устата, докторе! Да не мислиш, че само ти умееш да учиш младите? Хей, Ланс, бягай да си донесеш учебния топор и покажи на почтената публика какво си научил от мен досега!
— Слушам, стотник Хурго! — отвърна Ланс и изтича за дървената секира.
За пръв път щеше да изпълнява движенията пред други зрители освен Хурго и Кийра — и това малко го плашеше, докато заставаше под любопитните погледи на клиентите. Но той затвори очи, пое си дълбоко дъх и се съсредоточи. После топорът заигра в ръцете му точно както бе показал Хурго през онзи пръв ден: рязко нагоре, кръг над главата, дъга на нивото на кръста, прехвърляне в другата ръка, обиколка напред и назад, свеждане до земята и светкавичен отскок нависоко.
Неандите цъкаха с езици и сипеха коментари:
— На това малкото да не му излезеш насреща.
— Да бе, ще те разсече и окото му няма да мигне.
— Ама топорът е дървен.
— Ами ако беше истински?
— Ако беше истински, плюя си на петите и дим да ме няма.
Серията приключи. Ланс спря и умората го налегна изведнъж. Той залитна и бързо седна, преди някой да забележи колко е изтощен.
— Хубаво е, че си левичар… — промърмори Хурго Злитопор. — Всъщност и хубаво, и лошо.
— Защо? — тревожно попита Велд.
Хурго отпи от халбата си и обясни:
— Левичарите по-лесно усвояват похватите на Черния път. Така могат да станат ненадминати бойци. Ама е опасно. Увлекат ли се, могат да стигнат до гибел. Някой ден ще пратя момчето горе в манастира да си поговори с ратник Гозамбо. Той разбира от тия неща — бил е голям човек в ордена на Магедонистите, но изпаднал в немилост.
— Как така? — намеси се Пипа, която току-що бе сервирала на търговците. — Нали казваш, че е опасно?
— Опасно е, ако не се владееш — отговори сериозно Хурго. — Затова казвам: рано му е още. След време ще почне да разбира кое как стои. А и аз ще го съветвам как да избегне капаните на Черния път. Не бой се, Пипа, няма да оставим момчето да погине…
— Дано… — въздъхна Пипа и влезе отново в кухнята.
— Какво толкова спешно има, бароне? — попита недоволно Филомена. — Не можеше ли да изчака до сутринта?
— Простете ми, ваше величество, но мисля, че не може — отговори с поклон канцлерът. Преди два часа получих по телеграфа списъка с пиесите, които смята да ни представи Пертинели при следващото си гостуване. Ето, вижте.
Кралицата пое листа от ръката му и зачете заглавията.
„Двамата неанди“ (комедия) — повторение
„Любовта е сляпа“ (комедия)
„Изгубената дъщеря“ (трагедия)
„Лихварят с дългите уши“ (комедия)
„Северина“ (трагедия)
„Шекспир, принц английски“ (трагедия) — по лично желание на негово величество Ламборгин
Последното заглавие беше подчертано на два пъти. Филомена го прочете още веднъж и се навъси.
— „Шекспир, принц английски“? Това да не е онази пиеса… „Има нещо гнило в Англия“?
— Същата, ваше величество — потвърди Берилиус.
По лицето на кралицата избиха червени петна.
— Възмутителен пасквил! — повиши глас тя. — Какво си въобразява Пертинели, та иска да ни представи тази отвратителна гавра с кралската власт?
— Пертинели няма вина — бързо каза Берилиус. — Нали видяхте какво е написал: по лично желание на негово величество Ламборгин. Позволих си да изясня как стоят нещата. Интересът на негово величество към пиесата е бил предизвикан от някои забележки на магистър Равачандра.
— Равачандра? Тая тиха вода… Що за човек сме поканили да възпитава принца, бароне?
Берилиус сви рамене.
— Ако си спомняте, аз от самото начало не го одобрявах, ваше величество.
— Добре, добре! — махна с ръка Филомена. — Мразя този ваш навик вечно да излизате прав. Ще се погрижите ли да ни отървете от компанията на Равачандра?