— Обикновено не ме наричат никак. — Гласът на Червената маска звучеше леко развеселено. — Но когато все пак се налага, предпочитам името Янус. Може би сте чували за него — двулик античен бог на вратите.
— Добре… Янус — съгласи се Алекс. — Да разбирам ли, че аз съм слепец и вървя към пропаст?
— Донякъде. Заслепява ви надеждата да откриете изгубения си внук. Но кажете ми, граф Медлер, ще можете ли да го опазите? Не, не бързайте да отговаряте. Първо си припомнете как изгубихте неговите родители. И разберете едно: животът на това момче е застрашен не само от могъщи врагове, но и от… нека ги наречем свръхестествени сили.
Алекс не успя да се въздържи от скептична гримаса.
— Не вярвам в свръхестественото — или поне не вярвам, че се намесва пряко в живота ни. Дайте ми меч в ръката, верни другари и палуба на добър кораб под нозете, с останалото сам ще се справя.
— А пророчеството? — меко напомни Червената маска.
— И в пророчеството не вярвам. За мен то е измислица на невежи и суеверни люде.
— Можем да спорим по въпроса, но сега не му е времето. Няма да отречете, обаче, че повечето хора вярват в пророчеството, било то вярно или не. И тази вяра сама по себе си е сила, с която трябва да се съобразявате. Извинете ме за грубостта, но знаете не по-зле от мен, че именно заради пророчеството загинаха синът ви и неговата съпруга. И от тогава същата заплаха тегне над техния син. Затова ще повторя въпроса: как ще опазите момчето, ако ви помогна да го намерите?
— Какво толкова сложно има? — сви рамене Алекс. — Ако знам къде е, веднага ще го прибера на сигурно място в Капела, където не могат да припарят агенти на кралската власт.
Смехът, който се раздаде изпод качулката, не прозвуча обидно — беше по-скоро съчувствен, отколкото снизходителен.
— Защо им е да припарват, когато вече имат на място свой човек? Странно нещо са честните хора като вас, графе. Учудвам се, че за толкова години не сте разбрали: братовчедът на съпругата ви, граф Исидорус, е доверен агент на канцлера Берилиус. Впрочем, именно на него се дължат зачестилите напоследък пиратски нападения над търговските кораби на Де Феро.
— Братовчедът Ноа? — възкликна Алекс. — Не може да бъде!
Янус поклати глава.
— Проявявате похвална лоялност към роднините. Естествено, прав сте да не ми вярвате слепешком. Но ще се убедите в най-скоро време, когато ви пратя доказателства за подмолната дейност на Исидорус. Което ме връща пак към въпроса: как ще опазите внука си, след като го откриете?
— Лично ще бдя над момчето! — отговори разпалено Алекс. — Ще го обкръжа с най-верни хора и няма да допусна заплахата да стигне до него.
— Прекалено праволинейно — възрази Червената маска. — Допускате огромната грешка да приемете съществуването на заплаха, а после да търсите пътища за нейното отстраняване. А нима не би било по-лесно, ако заплахата просто не съществуваше?
— Какво искате да кажете?
— Опитайте се да разберете ситуацията, граф Медлер. В момента кралицата и канцлерът вярват, че момчето е мъртво и това автоматично премахва всяка заплаха за него. Младият Ланс, уверявам ви, се чувства отлично. Живее в скромно, но щастливо семейство, което се грижи за него и го обича. Какво повече може да иска едно момче на тази възраст? Разбирам вашите чувства, но нима ще проявите егоизма да им се поддадете с риск за живота на внука си?
Алекс не отговори веднага. Изпитваше все по-силна неприязън към този тип, който се опияняваше от собственото си красноречие и съвършено безсрамно манипулираше събеседника. И все пак нямаше как да не признае, че Червената маска е прав. Ако трябваше да постави от едната страна на везните благополучието на внука си, а от друга страна — желанието да го намери, би било егоизъм да се поддаде на личните чувства.
Разбира се, при условие, че Червената маска казваше истината.
— Добре, да речем, че се съглася — бавно изрече той. — Но нима искате да се откажа от момчето за цял живот?
— Не — поклати глава човекът зад масата. — Само за още четири години, или дори по-малко.
— Защо точно толкова?
— Защото тогава ще се разрази голямата буря и Ланс Де Феро ще бъде в самия й център. Задава се война, графе. Вярвате или не, но вторият Армагедон наближава — и когато избухне, вашият внук ще бъде онзи, който има шанс да спаси света. Нима не усещате признаците на идващата война? Прастарият ред, въведен някога от Железния крал, се разклаща все по-осезаемо. Неприязънта между хора и неанди нараства, джуджетата на практика са извън обществото, а Малкият народ… той отдавна се е оттеглил, само шепа твърдоглавци все още не желаят да напуснат този свят. Започне ли тази война, ние с вас ще бъдем съюзници, независимо дали го желаем или не. Рано или късно ще трябва да опрем гръб до гръб и да се бием, за да не бъдем разгромени поотделно.