Питащият беше Гринхолм, шефът на Том. Той говореше с отпуснатия мелодичен тон на родната си Джорджия и доста се стресна.
— О, съжалявам, сигурно съм разбрал погрешно. Чух, че бил болен.
— Не, мъртъв е.
— Том, съжалявам. Виж, ако имаш нужда от няколко дни…
— Няма нищо, Хал.
Клейтън вдигна поглед и видя, че Гринхолм наистина изпитва неудобство. Стоеше в евтиния си костюм и износени обувки и поглаждаше козята си брадичка. Човек никога не би предположил, че е най-добре платеният служител в отдела.
— Наистина. Вече се оправих — каза Том и любезно добави: — Почина внезапно. Не е изпитал болка.
— Добре… — Гринхолм се поколеба, — както казах, ако имаш нужда от малко време или нещо друго… — след тези думи началникът му си тръгна, за да се заеме с по-приятната работа да изстисква пари от хората.
— Благодаря Хал.
Том Клейтън беше вторият по старшинство служител в отдел «Деривативни инструменти»*. Търгуваха с големи суми и често бяха на ръба. Ези печелиш, тура аз губя. Можеха да се спечелят милиони, стига човек да се справи добре. Когато му казаха, че баща му е починал, той се втурна в банката, за да разчисти всички свои позиции. Човек не оставя слаби места за цели десет дена. Всички сделки бяха уредени и приключени, преди да замине. Миналата година Том изкара 860 000 долара. Което ще рече по три хиляди долара на работен ден, като осемдесет процента от тях бяха премия за добра работа, тъй като основната му заплата беше само 120 000 на година. Десетте дни отсъствие означаваха загуба на 25 000 от възможни печалби плюс разходите. А след като тази седмица искаше да отиде до Швейцария, най-добре щеше да бъде да не започва твърде много сделки, преди, да се върне. Така че всичко на всичко загубите щяха да са близо четиридесет хилядарки. Но това беше само официалната история. В тайния свят на Том яростната атака продължаваше неспирно: покачването на лирата на пазарите… и спекулацията на Клейтън-Ленгланд означаваше милиони в нужника.
[* Финансови деривати — инструменти, чиято стойност е производна от стойността на даден актив. Вместо да търгуват с активите, участниците в деривативните борси се договарят за размяна на пари, активи или други ценности в някакъв бъдещ момент. — Б.пр.]
Всичко беше въпрос на бикове и мечки. Подобно на рогата на атакуващ бик, биковите пазари тласкаха цените нагоре. А мечите пазари се спускаха надолу, сякаш гневният замах на мечешката лапа е тласнал цените надолу. Играта на спекуланта беше да познае движенията на пазара, в резултат на което цели богатства сменяха притежателите си. Том беше заложил много срещу лирата стерлинга. Той искаше да иде на пикник с мечките, но досега само бикове идваха на купона му. Затвори за миг очи, за да пропъди страховете, а след това насочи вниманието си към Цюрих. Избра си една програма и въведе: 567,384.22.
Курсорът се премести и поиска уточнение на датата за оценка на стойността. Том въведе: 30.06.1944.
Програмата прие датата без възражения и курсорът отново се премести с един ред.
ДАТА НА ПАДЕЖА?
Клейтън пресметна 54 години и вкара датата. Курсорът се премести към друга празна кутийка. ЛИХВА?
Той нямаше представа. Как е била открита сметката? Швейцарците как плащат лихвата: месечно, на три месеца или годишно? Той избра най-лошата възможност и сложи кръстче на «А». Курсорът се премести на ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ? Това вече беше труден въпрос. Сигурно можеше да намери отнякъде средния лихвен процент на банката за всяка година от 1944 насам, но сега нямаше време. ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ? Той почувства как ръцете му се изпотяват, когато набра първата цифра: 3. Отговорът гласеше: 2 718 003.
Той си записа цифрата и набра 4.
4 535 697
Той отново си записа, пое си дълбоко дъх и опита с 5.
7 531 993
— Исусе! — възкликна той, без да иска.
Може би, но само може би това беше отговорът на неговите молитви.
— Ей, Том, вече започна да губиш пари, а? — закачи го Кройц от работното си място.
— Правя пари, момченце. Правя пари — отговори Клейтън, без да вдигне поглед от екрана, за да го погледне.
— Томи, докосни ме за късмет — пошегува се неговият съсед и с нови сили пак впери очи в екрана.
Том се изкиска и излезе от програмата. Трябваше без бавене да отиде в Швейцария и той реши да замине официално, независимо от своето Първо правило в банкирането: «Никога не използвай своите собствени пари, ако можеш да похарчиш нечии други.»
Стомахът му изведнъж се сви, когато му хрумна, че настоящите му проблеми произтичат от това, че беше нарушил същото правило. Той погледна към кабинета на Хал Гринхолм и видя през стъклото, че е сам. Защо да не го направя сега, помисли си той и пое към бърлогата на своя началник.