Том спря записа. Знаеше какво следва. Ако излезе чист като сълза или като Снежанка, щяха да го поздравят и да отворят бутилките с отлежало шампанско. Ако нещо се усложни, когато процесът свърши, щяха да се сетят, че Том е отсъствал от банката между три и шест месеца. В света на финансите това означава, че отдавна си отписан.
По навик включи терминала и му стана забавно, като видя, че банката още не беше отменила достъпа му в реално време. Прегледа движенията на валутните курсове и фючърсите в Цюрих. Лирата отново беше паднала. Един и три четвърти цента. Добра новина за Том и неговата банка. Или по-точно бившата му банка. Ако Кройц не прецака работата.
Междувременно на Том се прииска да спечели повече пари. Щеше да продава масово стерлинги на къси позиции. Във всеки случай фактът, че лирата стерлинга е сериозно надценена, започна да светва на всички. Индустриите се оплакват, износът куца, а лихвите се превръщат в политически въпрос и то чувствителен. В най-лошия случай стерлингата ще започне бавно да пада. Освен ако не се случи нещо или нетърпеливи спекуланти не й нанесат удар. Тогава умните ще обърнат парите си в долари. Или в новата любов — еврото. Или в швейцарски франкове.
Може би, помисли си Том, наближаваше времето на спекулацията на живота му. Имаше достатъчно смелост, знаеше го. А и това бяха лесни пари, като изключим проблема със Салазар. Е, може би ще опита другата седмица. Но първо трябва да оправи работата с Шон.
Както се очакваше, в понеделник сутринта Том присъства на кратко заседание на съда и беше формално обвинен в непредумишленото убийство на Антонио Салазар. Стюарт Хъдзън беше с него, придружаван от един юридически съветник. Последният заяви, че обвинението е неоснователно, и предложи съдът да го отхвърли веднага. От страна на полицията възразиха, че в случая има обстоятелства, които свързват обвиняемия с международната организирана престъпност, за което ще бъдат представени доказателства, когато започне процесът. Съветникът отхвърли тези твърдения от позицията, че в случая става дума за очевидна самозащита. Накрая съдът постанови, че трябва да има процес и делото ще се гледа в «Олд Бейли» на допълнително определена дата.
Наложиха гаранция от двеста хиляди лири, допълнително условие паспортът на Том да остане в полицията и всяка седмица той да се разписва в участъка. Поредната му молба за полицейска защита беше отхвърлена. Като взе предвид, че Клейтън отказва да сътрудничи по въпроса защо починалият Салазар е искал да го убие, съдът реши, че е неразумно да се харчат обществени средства, след като не съществуват доказателства за съществуваща заплаха срещу живота на обвиняемия.
Втората молба, която отправи, беше да му се издаде разрешително за носене на оръжие за лична самозащита, но тя също беше отхвърлена и дори има лоши последици, защото привлече вниманието върху факта, че Клейтън има разрешително за ловна пушка, което бе незабавно иззето.
Неговите правни съветници му обясниха, че не бива да гледа прекалено сериозно на този първи рунд. Те бяха убедени, че накрая обвинението ще приеме версията на Том, че е действал при самозащита. Това били най-обикновени полицейски номера, за да го държат натясно, докато се опитват да ровят по-дълбоко. Може би гледната им точка беше правилна, но не донесе голяма утеха на Том.
По-късно тази сутрин взе метрото до «Хийтроу». Спомни си пътуването по същата линия, когато духът му беше висок, защото успя да надхитри швейцарските банкери и се прибираше триумфално вкъщи. Сега се чувстваше отчайващо сам. Не можеше да направи нищо повече, освен да чака неизбежния ден на разплата, когато щеше да се наложи да плати с живота си. Той се надяваше и се молеше по някакво чудо да пощадят Карълайн и децата. Единствената му надежда беше в Шон. Шон, който познаваше насилието. Шон Клейтън — неговото семейство? Може би.
Купи си билет от Аер Линус за машината в терминал №1. След едночасов полет до Дъблин се прекачи на един «Фокер френдшип». Поглъщаше красотата на старата родина през големите илюминатори: Смарагдовия остров — нещо, което за мнозина в Ню Йорк си беше чиста измислица.
Имаше късмет, че Ирландия е единственото място в Европа, където можеше да влезе без паспорт и то заради британската хитрост. Благородниците, които притежаваха половината остров, нямаха нищо против ирландците да имат политическа независимост, но със сигурност бяха против да им искат документи при посещенията в края на седмицата, когато пристигаха в своите замъци и имения. И разбира се, заради ирландската хитрост: от години безработните можеха да прекосят канала и да поживеят за сметка на социалните служби на своя стар враг. И всичко това десетилетия преди изобщо някой да се сети за Европейски съюз!