В хотела Суини намери съобщение да се обади на господин Салазар. На бележката беше посочен американски мобилен оператор и той излезе на улицата, за да потърси обществен телефон. Научи, че Джо бил посетен от агенти на ФБР, които му обяснили, че неговият син е замесен в отвличане и изнудване, което довело до смъртта му. Салазар не им казал каквото и да било. Това е бил най-гадният месец в живота му. Сто и седемдесет милиона долара се изпарили, а сега за капак загубил и сина си.
— Искам те в Ню Йорк — обяви заплашително Перача. — Веднага.
Суини, който и без това бързаше да напусне Лондон, си запази, място за следобедния полет. Отказа вечерята от шест блюда и вместо нея поиска второ уиски, отбелязвайки с благодарност, че мястото до него е свободно. Понякога първа класа беше много полезна при завързването на делови контакти, но днес не му беше до това. Разполагаше с шест часа, за да помисли задълбочено, преди да се изправи пред Салазар.
Можеше да се опита да си спаси живота с помощта на изнудване. Пазеше таен архив в сейфа си. Всяка папка съдържаше достатъчно материал да вкара задълго в затвора повечето свои клиенти. Обаче Джо имаше избухлив южняшки характер и вероятно първо щеше да действа, а после да мисли.
Не, доводите никога нямаше да сработят при проклетия латиноамериканец. Суини трябваше да преглътне гордостта си и да потърси помощ от своя собствен баща. Еймън Суини беше възрастен и болнав, но на Салазар щеше да се наложи да го послуша. Все още имаше неплатени сметки от едно време. Да, това ще направи, реши Суини. Повика стюардесата и каза, че е променил мнението си за вечерята. Докато чакаше, се почувства по-добре и отпи солидна глътка от петото си «Чивас регал».
След още шест уискита кацнаха в Ню Йорк. Въпреки че се гордееше с издръжливостта си на алкохол, Суини все пак съзнаваше, че е пиян. Запази известно благоприличие, докато минаваше през паспортната и митническата проверка, но щом влезе в салона за пристигащите пътници, почувства гадене и тръгна да търси тоалетна.
По-късно Харпър призна, че е направил голяма грешка. Трябваше да прибере Суини веднага щом слезе от самолета, но вместо това беше решил да го изчака отвън. Беше направил погрешното предположение, че адвокатът ще отиде направо в кабинета на Салазар, който вече се подслушваше. След двадесет минути чакане агентът на АБН се разтревожи й се втурна в сградата, подтикван от лошо предчувствие. Намериха Суини опрян на тоалетната чиния. Ризата и палтото му бяха оповръщани, а заради счупения гръбнак главата му стоеше странно извита встрани.
Това беше най-лесната задача, която Ектор Перес някога бе изпълнявал с голи ръце.
Докато агентите на АБН търчаха из летище «Кенеди», Джо Салазар изхвърли временно Ричард Суини от мислите си, защото получи пълните подробности за злощастния край на Моралес. Новината го накара да закрещи мръсотии. Току-що бе изпуснал сладката възможност да прибере седемдесет и един милиона долара, които принадлежаха на мъртъв клиент и нямаше защо да ги връща.
— Този курвенски син Шпеер! — изрева той колкото му глас държи. — Това костариканско копеле!
Няма начин, повтаряше си той непрекъснато, няма никакъв начин Енрике да се измъкне толкова лесно. Трябва да го примами в Ню Йорк, но как? Той се обади в кантората на Шпеер в Сан Хосе, но удари на камък. Партньорът на дон Енрике не се подаде нито на заплахи, нито на ласкателства.
— В момента е в чужбина — беше всичко, което Салазар успя да измъкне.
Заяви много настойчиво, че Шпеер трябва непременно да му се обади. Възможно ли е кучият син да е още в Ню Йорк? За пръв път Салазар осъзна колко малко знае за действията на адвоката — къде отсяда, с какви други контакти разполага. Затова страшно се изненада, когато след по-малко от час телефонът звънна и чу гласа на Шпеер.
— Енрике, приятелю мой — поздрави го той сърдечно, — опитвах се да се свържа с теб.
— Току-що ме уведомиха от кантората — отговори хладно Шпеер. Той също беше чул новините от Меделин. Първо беше прочел малкото каре във «Франкфуртер алгемайне», а след това лично потърси повече сведения. — Никакви имена или цифри, Джо. Говоря по открита линия.
Салазар чу странното бръмчене, което звучеше като фон, и се зачуди дали Шпеер не записва разговора им. Обаче онова, което бучеше по сателитния телефон, бяха четирите турбини «Прат Уитни», които носеха големия «Боинг» 747 от Цюрих към Панама.