Когато Мърфи излезе, Еймън Суини вдигна чашата близо до носа, вдиша дълбоко, след това отправи с нея наздравица към тавана и гаврътна стария «Бушмилс» на една глътка. Като съосновател на «Помощ за Ейре» и несменяем ковчежник основната грижа на Суини бяха парите. Войната в старата родина, подобно на всички войни, беше твърде скъпа. Никога не беше трудно да се намерят оръжия, муниции и експлозиви, но за тях трябваше да се плаща. Източното крайбрежие на Америка винаги беше плодородна почва за подобни начинания. Доброволци с кутии за пожертвования обикаляха баровете и улиците. Дарения в размер на един милион долара в деня на свети Патрик не бяха нещо необичайно. Други, които имаха по-добри връзки, се обаждаха на богатите си приятели. И милионите потичаха. В повечето случаи от Америка и Ирландия по обиколни начини стигаха до анонимни банкови сметки, за да се плати на безскрупулните съмнителни търговци за оръжията. Суини контролираше тази дейност. Освен това уреждаше купуването на фалшиви документи, а най-голямата тайна беше, че командва малка ударна група, която представляваше северноамериканското военно крило на организацията. Понякога, когато имаше въпиеща нужда от пари, тази група нападаше някой микробус, пренасящ пари, или обираше малка банка. Случваше се и да изпълняват екзекуции. Тези простовати убийци не търсеха друга награда, освен признанието и изпитваха нездрава гордост, че са изпълнили всичко, което им е било наредено. Никой не ги свързваше с «Помощ за Ейре». Това би било пагубно за тази патриотична организация и доброто й име, с което се ползваше в Америка. Заловени, те трябваше да приемат да ги квалифицират като обикновени престъпници и мълчаливо да понесат последствията. Междувременно не задаваха въпроси и изпълняваха съвсем точно онова, което им беше заповядано.
Дан О'Донъл шофираше по протежение на «Нортън авеню» в посока «Фишър пиър». Паркира колата, прекоси улицата и потъна в оживлението на петъчната вечер в бара «Джимис харбърсайд». Мъжете, с които трябваше да се срещне, вече бяха дошли. Забеляза червената коса на Мара на бара, оформен като лодка. О'Донъл се запровира между хората и ги поздрави възторжено като стари приятели, след това се настани за чаша бира и поведе светски разговор. Анди Мара беше водопроводчик от Рок пойнт. Неговото семейство беше пристигнало в Америка от бреговете на Галуей бей и се засели на място, откъдето можеха да виждат океана край Кейн Ан. Анди беше израснал в северен Масачузетс и сега, на прага на тридесетте, беше създал дом с жена си и първото им дете близо до родното си място. Той беше едър и висок мъж с големи ръце. Заплатата му като активист на организацията беше достатъчно голяма, за да му осигурява удобен живот.
Неговият другар Еди Брофи беше няколко години по-стар. Макар и малко по-нисък, все пак беше достатъчно силен мъж. Той притежаваше бар в Куинси южно от Бостън и минаваше за тих и малко тайнствен човек. И двамата бяха потомци на ирландски семейства, но не бяха ходили в старата родина.
О'Донъл и Брофи носеха сиви костюми и приличаха на отговорни служители, които разпускат след цяла седмица работа в центъра на града. Дрехите на Мара бяха малко по-спортни, но за разлика от Джими, той си беше вързал зелена вратовръзка. Те си намериха маса в задния край на помещението и седнаха пред три чинии с миди и риба.
О'Донъл представи подробно плана за акцията. Мара и Брофи го изслушаха внимателно и приеха възложените им задачи.
В четвъртък потеглиха с кола към Бостън. Намериха зеления «Шевролет» на посочения паркинг точно на указаното място и изминаха по междущатската магистрала близо четиристотин километра на юг. По пътя, докато Брофи караше, Мара изучаваше картите и плановете, които намериха в жабката.
Стигнаха до Манхатън през тунела Мидтаун и подкараха покрай Ист ривър по «Рузвелт драйв». В западния край на Бруклинския мост потърсиха паркинга, където щяха да получат последния сигнал за провеждане на акцията. Мъжът, който ги чакаше, беше прекарал цяла сутрин в наблюдаване на «Саут драйв» и потвърди, че всички лица са там. След това седна зад волана и ги проследи как заобикалят колата, отварят багажника и вадят оръжията. Всеки взе автомат и пистолет със заглушител, които, поставиха в дипломатическите си куфарчета. Резервните пълнители разпределиха по джобовете си. После, с вид на бизнесмени от близката «Уол стрийт», потеглиха пеша към «Саут драйв» номер пет.
От другата страна на улицата агентите на АБН ги следяха от паркиралия микробус. Те ги заснеха и звъннаха на своите колеги в съседната сграда.