— Ред, двама непознати бели мъже се качват — каза на Харпър агентът, който приемаше съобщенията.
— Снимахте ли ги?
— Да.
— Да видим каква ще я свършат тия типове в приемната.
Човекът на подслушвателната станция включи вътрешен номер 101 и усили звука. Чуха служител на име Фернандес да вдига телефона и да обяснява, че ще трябва да попита господин Салазар, след това звук, който в първия момент не разпознаха. Глухо тупване, последвано от силното стенание на човека от рецепцията. Мара го беше улучил, в сърцето с един деветмилиметров куршум от своя «Браунинг» със заглушител. Преди униформеният пазач да успее да реагира, Брофи го простреля два пъти в главата. Мара заключи входната врата и двамата мъже хукнаха по коридора. Брофи нахлу в залата и нареди на всички да станат, насочил автомата и пистолета. Една машинописка изпищя, но повечето застанаха неподвижно. Един неблагоразумен мъж се протегна към телефона, но Брофи го простреля в гърдите.
— Тишина! — заповяда той, а след това спокойно им нареди да легнат на пода с разкрачени крака. — Това няма нищо общо с вас. Не мърдайте и ще живеете.
— Ако някой се намеси, всички ще умрете — Добави Брофи и тръгна надолу по коридора.
— Стрелят! — каза един от агентите на Харпър. — Ред, да влизаме!
Другите агенти започнаха да вадят оръжията си.
— Не — замислено се възпротиви Харпър. — Повикайте ченгетата. Анонимно.
— За Бога, Ред, докато пристигнат, ще минат най-малко петнадесет минути.
— Прав си — отговори Харпър, за да прекрати разговора.
В кабинета си главният счетоводител на Салазар, Риос, разговаряше с двама мъже. Те ядосано вдигнаха очи, когато някой отвори вратата, без да почука, но преди да разберат какво става, Мара ги застреля.
В съседната стая, някогашния кабинет на Тони Салазар, се беше разположил Ектор Перес и разглеждаше документите, които му беше дал Джо Салазар: аржентински паспорт със снимката на Перес, залепена над името на предишния собственик, и картата на Лондон с указания къде да отседне и как да намери Том Клейтън. Аржентинските паспорти бяха много удобни за подобни задачи, защото от собствениците им никъде в Европа не се изискваха визи. Той дочу шума оттатък й се хвърли в тоалетната секунда, преди Брофи да отвори вратата и да надникне вътре. Перес стоеше неподвижен и ругаеше наум, че няма оръжие в себе си. Нападателите очевидно се придвижваха към кабинета на Салазар в дъното на коридора. Ектор излезе от укритието си, вдигна телефона и се обади на банкера.
— Шефе, заключи вратата. Нападат ни!
Джо изскочи иззад писалището си, втурна се към вратата и я заключи, след което се върна на бегом при компютъра и натисна съкратена команда за унищожаване на файловете. След секунди нямаше да остане никаква следа от това кой какво притежава. Веднага след като обискът свърши, щеше да възстанови информацията, която съхраняваше на диск в банков сейф под фалшиво име.
В този миг някой заблъска вратата.
— Господин Салазар? ФБР.
Перес чуваше всичко и трескаво съобразяваше как да се докопа до оръжие. Надникна в стаята на счетоводителя и огледа касапницата. Тези хора можеха да бъдат всякакви, но не и агенти на ФБР. В приемната лежаха двамата мъртви пазачи. Той извади пистолета на Фернандес от чекмеджето на бюрото му и хукна обратно. Твърде късно. Ектор чу как автоматът отнася ключалката и после три глухи излайвания, които нямаше как да сбърка. Вмъкна се обратно в бившия кабинет на Тони и изчака, докато нападателите изтрополиха покрай вратата. Тогава излезе в коридора в гръб на убийците на Джо, стиснал пистолета с две ръце. Първият изстрел улучи Брофи в основата на черепа и го пръсна като диня. Още преди мъртвото тяло на Брофи да рухне на земята, Мара се обърна и даде откос с автомата, но Ектор беше предвидил тази реакция и стреля приклекнал още три пъти. Мара не умря веднага. Бавно падаше назад, обсипвайки тавана с куршуми.
Перес не си губи времето да проверява как е Салазар. Тези двамата нямаше да хукнат да бягат, ако не си бяха свършили работата. Избърса пистолета с копринената си носна кърпа и го пусна на пода. Спокойно напусна офиса, качи се по задното стълбище и излезе на плоския покрив. Прескочи ниския парапет към съседната сграда, прехвърли и следващия и слезе по противопожарната стълба до третия етаж, откъдето се качи на асансьора за фоайето. След като прегледа дрехите си за петна и се пооправи, излезе на «Фултън стрийт». Щеше да вземе метрото до «Канал стрийт» и да прибере нещата си от своя скромен дом.
Оттам смяташе да хване автобуса за Маями, където щеше да открадне лодка и да потегли за Куба. В течение на годините Ектор беше спестил повече от сто хиляди долара. Днес правителството окуражаваше необвързаните политически богати кубинци да се връщат у дома. Ектор Перес планираше да си купи малка къща на брега на Сибони и да си намери някоя сочна мулатка. Ще си почива, ще се наслаждава на рома и риболова и ще гледа леко на живота, докато не изникне нещо. Най-малкото ще е на сигурно място, далече от ръцете на Чичо Сам, А след месец-два, когато нюйоркската каша се позабрави, ще направи един последен жест в памет на своя шеф. Ще отиде в Лондон на собствени разноски, ще намери Томас Клейтън и ще го убие.