Тупак се върна в Меделин точно месец след клането във Вила дел Кармен. Не беше чувал нищо за Моралес. Може би го бяха убили, но според вестниците тялото му така и не беше намерено. Един от старейшините в селото на Тупак всеки ден купуваше вестник и му го четеше. Пишеха, че Моралес е умрял на брега на реката. Индианците познаваха мястото. Намираше се от другата страна на хълма, където беше главната рафинерия. Може би тялото беше паднало в Порсе, която се вливаше в Каука. Ако е станало така, трупът е бил отнесен надолу по течението на реката, извираща от разположената на хиляда и петстотин метра надморска височина долина Каука, чак до Тихия океан.
Независимо дали е мъртъв или жив, Моралес му беше заповядал нещо. Честта беше много важно нещо за индианците от племето аравак, а сега честта на Тупак бе подложена на изпитание. В продължение на три дни той наблюдава кмета на Меделин. Беше си намерил легло в бедняшката част на града и оттам всяка сутрин потегляше към центъра. Сядаше на стъпалата на катедралата «Вилануева», откъдето се откриваше гледка към парка «Бодивар». Оттук можеше да наблюдава несмущаван ежедневието на Ромуалдес. Той беше готов да чака сгодния момент колкото е нужно. Времето нямаше особено значение в културата на аравак. Той се смеси с тълпата просяци, за да не привлича вниманието. Повечето хора, които минаваха покрай него, обръщаха главите си на другата страна.
На четвъртия ден, много по-рано, отколкото беше очаквал, Ромуалдес му падна в ръцете. В ранния следобед индианецът го видя да си тръгва пеша от Градския съвет. Кметът прекоси площада и свърна по тясна уличка. Тупак го последва на безопасно разстояние. Белите не различават лицата на индианците, но като се има предвид при какви обстоятелства се бяха срещнали, по-добре да не рискува.
Ромуалдес влезе в тиха жилищна сграда на три етажа с не повече от три апартамента и пое нагоре по стълбите. Тупак огледа фоайето и стигна до заключението, че ще свърши работа. Чака там в продължение на два часа и най-сетне чу гласа на кмета, който се сбогуваше с някаква Алисия. Вратата на жилището се затвори и Ромуалдес се помъкна мързеливо надолу по стълбите. Тупак се притисна към стената вляво от стълбището и когато нищо неподозиращият мъж мина покрай него, измъкна ножа си, впи дясната си ръка под дебелата му брадичка, притисна коляно в кръста му и лесно го свали на земята. Опря острото като бръснач острие във врата на Ромуалдес и предаде съобщението, както му беше наредено:
— От дон Карлос Моралес.
След това с едно преднамерено бавно движение сряза сънната артерия и отскочи назад. Кръвта изригна на метър и половина, заливайки фоайето, докато животът за секунди напусна именития син на Меделин.
Тупак избърса ножа си в сакото на умиращия и излезе на улицата, обладан от вътрешен покой.
През следващите два месеца АБН проведе разследване, което на пръв поглед изглеждаше повърхностно. На практика осребряваха свършеното от Карденас. Под името Ниевес Хулио работеше усърдно по планирането на маршрутите на дрогата и постепенно започна да печели доверието на Нориега. Отначало колегата на Харпър, който ръководеше операцията в Кали, беше леко враждебен, но постепенно осъзна, че постигнатото — агент на АБН да отговаря за износа на стоката на наркобарон — надхвърля и най-смелите мечти.
Двете операции бяха синхронизирани и от Вашингтон им предоставиха три пъти повече средства и служители. Нориега, който досега изнасяше наркотици само в Калифорния, започна, под ръководството на Хулио, да изпраща товари и към източното и западното крайбрежие. АБН не се намеси на този етап, защото, ако заловяха товарите още с пристигането, със сигурност щяха да изложат на опасност Хулио. Затова хващаха, по договореност с ФБР, една от десет пратки, което не можеше да събуди подозрение. Харпър направи предложението за сътрудничеството и макар че на никого не го каза, това беше неговият начин да си върне дълга към специален агент Аарон Коул.