Хулио вече можеше да се движи свободно из Кали. Като планьор на маршрутите трябваше да проверява контактите, самолетните писти, да подкупва подходящите служители и да се грижи за безопасността на избраните пътища. Той стоеше настрана от Меделин, където някой можеше да го разпознае като Хулио Роблес. Като допълнителна мярка за сигурност се подстрига късо и си пусна брада. След като Нориега одобреше изпращането на товарите кокаин, Хулио съобщаваше подробностите за маршрута на АБН. Управлението вдигаше самолетите на бреговата охрана, които с помощта на своите електронни джаджи чакаха на точното място в точния час. Играта «намери иглата в купата сено» вече имаше нови правила. Сега службите на САЩ хвърляха само шестици като комарджии с подправени зарове. Не смущаваха самолетите на Нориега, а ги следваха на тридесетина километра разстояние, за да потвърдят местоположението им на контролните пунктове, където ги препредаваха на ФБР.
Специалните агенти тайно наблюдаваха разтоварването на кокаина и не се намесваха. Когато оставяха пратката на временен склад, агентите си отбелязваха адреса и го поставяха под двадесет и четири часово наблюдение. След като големите купувачи, които поръчваха над сто килограма, вземаха стоката, агентите ги проследяваха, за да разплетат цялата мрежа на търговците на дребно. От този момент стоката се считаше за «сменила три ръце» и полицейска акция на това и на по-ниско равнище не можеше да хвърли съмнение върху маршрутите на Карденас. Една пратка от петстотин килограма, която на улицата би струвала петдесет милиона долара, се разделяше между четирима големи търговци, които, от своя страна, продаваха своите части, разделени на по пет и десет килограма, на десет или двадесет търговци на дребно. Те, на свой ред, снабдяваха разпространителите си, известни имена в Холивуд или разработили различни територии търговци, които взимаха пликове по половин килограм. В дъното на веригата се нареждаха градските наркопласьори, които предлагаха в нощните клубове и по уличните ъгли пакетчета с по няколко грама.
При обичайните операции полицията прибираше наркоманите и с морковче и тояга измъкваше имената на доставчиците на дребно. Понякога успяваха да принудят дребните риби да признаят откъде купуват стоката, но в повечето случаи следата свършваше по ниските етажи на системата. Разпространяването на наркотици беше гигантски бизнес и разкриването на големия играч обикновено водеше до скоропостижна смърт. Сега, благодарение на информатора в Кали, процесът вървеше по обратния ред. АБН получаваше центъра на цялата организация, поднесен на тепсия. Само за месец успяха да установят самоличността на всички замесени по веригата.
Но дори тогава действаха предпазливо. Твърде много арести наведнъж щяха да предизвикат съмнения, затова разиграваха малки игрички. Цивилна кола на ФБР случайно се блъскаше в автомобил, за който се знаеше, че превозва стока, и тогава също съвсем случайно се намесваше патрулка. Друг път нахлуваха в някое жилище, като се позоваваха на анонимна информация. С течение на времето успяха да съставят пълна картина на пътя от производителя през разпространителите чак до прехвърлянето на печалбите.
В средата на февруари Харпър информира директора на агенцията, че е готов да нанесе удар, Хулио получи нареждане да се прибере вкъщи и два дни по-късно, точно по план, влезе с танцова стъпка в помещенията на службата в Маями, облечен в пончо и с боливийско бомбе на главата. Носеше квитанция от митническата служба на САЩ за един куфар, конфискуван на международното летище в Маями, докато не успее да даде смислено обяснение за съдържанието му, В куфара имаше сто и петдесет хиляди долара, връчени на г-н Ниевес като премия от благодарния Нориега, който смяташе, че човек трябва да се грижи за най-добрите си хор.
Три дни по-късно агенти на АБН и ФБР, подкрепени от полицията в единадесет щата, арестуваха шейсет и седем души и конфискуваха тон и половина кокаин.
През това време Том Клейтън се зае да събере парчетата на разбития си живот. След като Моралес и Суини изпаднаха от уравнението, Арчър загуби козовете си. Кралската прокуратура направи един последен, съшит с бели конци, опит да сключи сделка със Стюарт Хъдзън — ще променят обвинението в непредумишлено убийство в нападение и побой, ако в замяна Том се признае за виновен, но адвокатът им каза да се разкарат. След произшествието със Салазар обвинението нямаше повече свидетели. Макар че кабинетите на Перача и Суини бяха щателно претърсени, не беше открито и най-малкото доказателство, което да свързва Клейтън с мръсните пари, с прането им или с наркотърговията. Хъдзън атакува яростно и малко преди Коледа Том получи извинения плюс уверения в безупречната си невинност. На всичкото отгоре му възстановиха разноските по делото.