— Хал, ще имаш ли нещо против да отида в Цюрих за ден-два?
— Какво си намислил?
Том се опита да прозвучи правдоподобно. Цената на швейцарския франк от 2.45 за паунд е много изгодна. Сега му е времето да потърсят швейцарски безлихвени ценни книжа или може би някой и друг договор за покупка на валута.
— Отворила се е значителна възможност. А и ти ме познаваш. Знаеш, че обичам да преценя нещата на място.
— Твоето приятелче Ленгланд още ли е в Цюрих? — попита Гринхолм без някаква специална причина.
Моят приятел Ленгланд. Сърцето на Том прескочи.
— Да, още е там — отговори той, надявайки се, че гласът му е прозвучал както обикновено.
— Окей. Кога искаш да заминеш?
— Колкото може по-скоро. Вече съм изпуснал цяла седмица. По-добре да се огледам сега, докато още не съм затънал в сделки.
— Нямам нищо против. Заминавай.
— Благодаря.
— Том…
— Да?
— Моите съболезнования за баща ти.
— Благодаря. — Може би не всичко беше безнадеждно.
Във вторник Клейтън отиде на работа както обикновено. Помоли секретарката да му запази място в последния полет през деня за Цюрих и стая с изглед към езерото в «Бор о лак». Подобно на много други бизнесмени, той не се поддаваше на великолепието на гранд хотел «Долдер», предпочитайки местоположението на «Бор о Лак» в горната част на «Банхофщрасе», откъдето беше съвсем близо пеша до банките.
После използва момента, когато всички около него се бяха заели със своите собствени дела, звънна в централата на «Юнайтед кредит банк» (ЮКБ) и си уреди среща на следващата сутрин. Телефонистът го беше свързал с един внимателен господин в отдела за частни клиенти. Том обясни, че иска да открие сметка — лична и в щатски долари. Той намекна, че първоначалният депозит ще бъде значителен. Намекът за размера на сумата щеше да определи старшинството на банковия началник, който да го приеме. Срещата в 9:30, сряда, с господин Акерман, пети етаж, беше потвърдена. След това се обади в клона на своята банка в Цюрих и си уреди среща в късния предобед на срядата. Не пожела да говори лично с Ленгланд, а вместо това му остави съобщение с предложение да обядват заедно.
Самолетът на Том излетя в 19:15, но тъй като часовниците в Швейцария бяха с час напред, когато в десет и тридесет пристигна в хотела си, ресторантите вече затваряха. През нощта в Цюрих е истинско мъртвило. Изяде един сандвич в стаята си, изгледа американските новини по кабелната телевизия, изпи два коняка от минибара и опитвайки се да не мисли за пари, заспа някъде към полунощ.
В сряда сутринта Клейтън стана рано, закуси в грил ресторанта, докато се наслаждаваше на свежата слънчева зимна утрин през панорамните прозорци, които гледаха към канала. Той реши да измине пеша цялата «Банхофщрасе», докато репетира наум своята стратегия.
Стигна до седалището на банката в 9:25 и прекоси фоайето по посока на асансьорните врати. Един портиер в униформа предложи помощта си и потвърди, че Том може да намери господин Акерман на петия етаж. Чакалнята горе беше доста по-различна от фоайето на приземния етаж. Плюшените кресла и дивани, подредени в стила на летищните салони, бяха заети от посетители, които очевидно бяха чужденци: в единия ъгъл две африканки, наконтени в най-хубавите си племенни одежди, стискаха дипломатически куфарчета и си шепнеха на неразбираем език. Тук беше мястото, където идваха да отлежат голяма част от мръсните пари от целия свят. Том отиде до бюрото на рецепцията и се представи. Веднага един млад безупречно облечен мъж с тен, придобит по ски пистите, пристъпи напред с протегната ръка.
— Господин Клейтън — каза той приветливо, — казвам се Хуго Аликона. Господин Акерман ви очаква.
Клейтън последва Аликона по един дискретно осветен коридор и влезе в кабинет от лявата страна. Вътре имаше конферентна маса, покрай стените бяха подредени няколко шкафа с чекмеджета и столове за пет-шест души. В далечния край на помещението иззад масата се надигна, за да го поздрави, висок посивял мъж в сив костюм. Той беше слаб като отшелник, с оредяваща побеляла коса и подчертано добрите обноски на човек, който се е шлифовал вече с години. Седнаха около масата. Акерман се настани начело, Клейтън от лявата му страна, а Аликона срещу него. Том изигра първия си планиран ход и им подаде по една служебна визитка. В областта на инвестиционното банкиране работодателят на Том беше сред тримата най-добри в света. Собственият му пост също не беше лош и двамата швейцарци бяха видимо впечатлени: този вероятен бъдещ клиент не беше някой чиновник от Третия свят, който иска да депозира съмнителните си «комисионни».