В края на декември успя да си уреди среща с Хал Гринхолм. За изненада на Том той настоя да се срещнат една вечер.
— Твърде зает съм — обясни. — Докато не се реши какво да правим с теб, с Влад си делим твоята работа.
Помещението на дилърите беше призрачно празно, само няколко компютърни екрана примигваха в мрака. Удължените силуети на двамата мъже се проектираха на пода от светлината, които проникваше през стъклените стени на кабинета на Хал.
Том разпалено настоя веднага да бъде възстановен. Няма нищо, заяви той, от правна гледна точка, което да пречи на подобна стъпка.
— Онази работа с «Таурус» още ме гложди — отговори Гринхолм. — Въпреки това — продължи той замислено и вдигна рамене, — нещата не зависят само от мен.
— Кой още трябва да изслуша моята гледна точка за случилото се? — упорстваше Том.
— Зарежи това. Не клати лодката. Нали все още ти плащаме?
— Не е там работата. Аз искам…
— Точно там е работата! — прекъсна го шефът. — Ако решиш, можеш да ме прескочиш. Напиши оплакване до централното управление. Намери си адвокат и заведи дело. Можеш да направиш каквото поискаш. Ще получиш някакви пари. И ще ти посочат вратата. Наясно си с това, нали? — Гринхолм се наклони към него.
— Разбира се, но ти изслуша само онова лъжливо лайно Джеф Ленгланд. Имам право да разкажа своята версия.
— Ленгланд си подви опашката — направи физиономия Гринхолм. — Не иска да разговаря с никого по този въпрос.
— Значи ще го уволните.
— Да бе — отговори саркастично Хал, — тъкмо половината му рода е в Управителния съвет в Ню Йорк. — Той поклати глава. — Не, нека този задник си гние в Цюрих. На мен не ми пречи.
— Какво смяташ, че трябва да направя? — Том се опита да смени тактиката.
— Остави нещата както са.
Том разпозна лъжливата усмивка на Гринхолм.
— Наслади се на Коледа. Чух, че ще купуваш дворец. Порадвай му се известно време. После, когато мине Нова година — Гринхолм се изправи и тръгна към малкия кабинетен хладилник, продължавайки да говори, — в края на януари, а може би февруари, всички вече ще са се отегчили от цялата история и аз ще те уредя. Обещавам — добави той и отвори половинлитрова бутилка шампанско.
— А премията ми?
— Ще се погрижа и за това — отговори той и започна да пълни двете чаши.
— Обявиха ли вече сумите?
— Другата седмица. Ти ще получиш около три четвърти. Още една причина да ми се довериш и да си траеш. — Гринхолм вдигна чашата до устните си и се взря над нея в Том.
— Добре, Хал, ще ти се доверя — излъга Клейтън и отпи на свой ред.
Докато не успея да те преметна, помисли си той, но на него също му се искаше една спокойна Коледа. В главата му започна да се оформя план.
Покупката в Корстън беше оформена две седмици преди Том да се обади на Хал Гринхолм. Когато се върна от Ирландия, той показа на Карълайн писмото на продавача, с което приемаше предложените от тях условия. Но каквото и да беше мислила по-рано, сега тя изпитваше сериозни колебания. Той я увери, че все още могат да си го позволят, като избегна основния въпрос: как ще продължи връзката им.
След като Том излезе от болницата, между тях постепенно отново се появи известна топлота, но разликата в сравнение с предишните им отношения продължаваше да се чувства, независимо че Том си беше по цял ден вкъщи. Изглежда, че действията на Том, след като беше намерил швейцарското богатство, го бяха опетнили в нейните очи. Той отчаяно искаше да си върне изгубеното и вярваше, че ще успее.
Корстън можеше да се превърне в ново начало и Том нямаше намерение да изпусне тази възможност. По негово настояване три седмици преди Коледа Карълайн всеки ден пътуваше до Уилтшър да надзирава ремонта, да влачи мебели и да връща на голямата къща някогашното й великолепие. Когато наближи коледната ваканция, част от къщата вече беше обитаема и тя реши да се премести там с децата. Изпитанието, което преживя със Салазар, беше започнало постепенно да избледнява и очакването на предстоящите празници, купуването на елхата, подаръците, братовчедите, които щяха да тичат навън с Пат и Майкъл, се оказаха много по-лечебни преживявания от всякакви срещи с психиатри.
Като се изключат почивните дни, Том рядко се вясваше там. Независимо че вече не работеше в банката, той продължаваше да се изживява като финансов дилър, а и компютърният му достъп до банката си оставаше. И двете му инвестиции се развиваха добре.
До 22 декември лирата стерлинга беше спаднала до 2.50 швейцарски франка. Двадесет и петте милиона, които Гринхолм му беше разрешил да заложи на маржа, бяха спечелили на банката двадесет и четири милиона лири. Том почти удвои парите им. След това погледна собствената си инвестиция: двадесет милиона лири му бяха спечелили петдесет и два милиона и четиристотин хиляди франка, които сега можеше да продаде за двадесет и един милиона лири с печалба от милион и половина долара. Така напълно покриваше загубите на «Таурус». Но това не беше достатъчно, за да удовлетвори Том. Вярно беше, че имаше тридесет и осем милиона долара в Цюрих и пет милиона в «Таурус». Но скоро трябваше да предаде четиридесет и три милиона на Шон. Така ли ще приключи всичко, се запита той. Нима цялата болка, опасностите и травмата, причинена на цялото му семейство, са били непразно? Той избегна да отговори на този въпрос. По обед се обади на Акерман и му нареди да тегли чертата. След комисионните и изравнителните плащания на Том му оставаха един милион петстотин седемдесет и пет хиляди седемстотин петдесет и седем долара. Колко пари може да изкара човек, ако разиграе такава сума както трябва, помисли си той. Но същевременно един тъничък гласец му нашепваше, че може и да ги загуби. А в този случай Том не можеше да си позволи да загуби.