Тазгодишната Коледа не приличаше на никоя друга. За първи път, откакто бяха женени, Том и Карълайн се задоволиха с това, с което разполагаха. Три четвърти от къщата оставаше необзаведена, а останалата част беше натъпкана с мебели, които не бяха нужни на роднините им: легло тук, шкаф за книги там, опърпани картини и старомодни графики. Единственият дъх на лукс внасяха три стари дивана, купени от Карълайн на търг в «Челтънхам». Бяха предвидени за горния етаж, но сега стояха в средата на голямата приемна. Дупките от куршуми от нощта на ужасите бяха замазани, а следите, от изгаряния по пода бяха покрити с килима на един от братовчедите. На двадесет и седми декември пристигна голям камион, натоварен със съдържанието на тавана на Хорнби, едно истинско съкровище, което затъмни дори дядо Коледа.
Но най-хубавото беше, че Карълайн отново започна да се смее. Тя изглеждаше по-щастлива на това място откогато и да било в съвместния им живот. Обикаляше местността с изкаляни ботуши, в джинси и няколко слоя пуловери. Забрави бижутата и гримовете. За пореден път Том осъзна какво съкровище е тя и изпита още по-голяма любов. И сексът им беше различен — постигаха нови върхове на страстта и още по-голяма близост.
Но всеки път, когато по-късно лежеше буден и я държеше в прегръдките си, Том си даваше сметка, че и той самият е различен. Докато Карълайн беше истинска, той се оказа лъжлив измамник. Още в самото начало й беше казал, че мъчението им е свършило. Никакви Салазаровци, Суини или швейцарски пари. Имаме достатъчно пари, беше заявил той внушително, независимо дали банката ще ме назначи пак или не. Беше я накарал да повярва, че е зарязал мръсните пари, и тя уважи молбата му да не го пита как го е направил. Приемаше стореното като благородна лъжа, но в сърцето си знаеше, че трябва да намери начин да превърне лъжата в истина, да приключи с бандитите и да осигури бъдеще на семейството си. Едва тогава ще може да гледа Карълайн в очите, бе да се срамува.
През втората седмица на януари Том се върна в Лондон. За да не губи връзката си със Ситито, както обясни. В началото на февруари, тъй като Гринхолм още не се беше обадил, той се върна в Корстън парк. Двама градинари бяха направили възможно най-доброто за пространството около къщата. Въпреки че резултатите нямаше да се видят чак до пролетта, това бе доказателство, че новите собственици ще се грижат за имота. Дупките по автомобилната алея бяха запълнени и валирани, но следите по ствола на дървото, където се беше размазал наетият от «Херц» автомобил, още се виждаха. Вътре в къщата бояджиите си бяха свършили работата в срок и макар че миризмата на боя и лепила още тежеше, идеята за нормален и спокоен живот вече беше на ръка разстояние.
Съботната поща донесе една малка, но приятна изненада: възстановеното разрешително на Том за притежаване на ловна пушка. Без да се замисля, звънна по телефона и си уговори среща за втори март, рождения си ден, да му приемат поръчката за две пушки «Пърди» в легендарната «Дълга стая» на известната фирма.
И тогава, в късния съботен следобед, докато прелистваше вестниците, Том взе решение. Прочете «Телеграф», «Таймс» и «Файненшъл Таймс». Добави информацията към онова, което знаеше от проучванията на пазара. Оставаше малко време, а пазарите не подсказваха нищо. Ако щеше да го прави, това беше последната му възможност. Защо не — каза си той. Беше напълно възможно. Всеки финансист трябва да го направи поне веднъж в живота си.