— Не, ще излизам. Аз ще ви се обадя.
Акерман отиде направо при Улм, който, без да трепне, изслуша искането. Той много добре знаеше за скорошната печалба на Томас Клейтън и също така разбра, че работодателите на американеца държаха двадесет и пет милиона лири стерлинги на къса позиция. А сега господин Клейтън лично искаше да заложи цялото си богатство върху предположението, че лирата ще падне. Никой финансов дилър не би сторил подобно нещо, без да разполага с вътрешна информация. Що се отнася до заплахата, че Клейтън може да осъществи сделката чрез банковия клон на своя работодател в Цюрих, Улм се съмняваше в това.
— Не ви ли каза да му звъннете след тридесет минути? — попита той.
— Не, господин директор, аз му предложих, но той каза, че сам ще ми се обади.
Д-р Улм се усмихна. Очевидно беше прав за две неща: Клейтън разполага с вътрешна информация и крие сделките си от своите шефове. При тези обстоятелства последното нещо, което Улм би искал, бе да изгуби възможността да държи под око тези сделки, а това неминуемо щеше да стана, ако Клейтън прехвърли сметката си другаде.
— Добре, Акерман, кажи му, че сме съгласни. — Той се отпусна назад и се вторачи в своя подчинен. — При две условия. Първо, ако лирата стерлинга се повиши, веднага щом парите от маржа му бъдат изразходвани на деветдесет процента, ние ще му изплатим остатъка. Няма да има удължаване на позицията, докато не намери пари за допълнително покритие.
Акерман знаеше, че останалите десет процента, които възлизаха на четири милиона долара, щяха да бъдат приспаднати като комисионни и разходи, ако сделката се провали.
— И второ, а то се отнася за теб, Акерман, докато тази работа не приключи, ще знаем само ние двамата. Няма да казваш дори на д-р Грубер. Ясно?
Акерман разбра много добре.
— А сега се погрижи всички условия да бъдат приети и подписани.
Минаха почти четиридесет и пет минути, преди Том да се обади на Акерман. Междувременно влезе в системата на банката чрез терминала си и като си пое дълбоко дъх, направи предпазлив опит. Първоначално действаше много внимателно. «Таурус» беше опитното зайче. Извади малка част от депозита и я внесе по друга сметка. Получи се, защото системата прие паролата на Том без колебание. Десет минути по-късно отново влезе в системата и пак нищо не се случи. Парите по сметките на «Турус» си стояха както ги беше оставил. Нямаше отмяна на сделката, нито размахан червен флаг. Той изкара на екрана сделката за банката, запазена все още на името на Томас Д. Клейтън. Двеста и петдесет милиона лири фючърс и двадесет и шест милиона печалба. Той въведе още една фючърсна сделка за продажба на нови двеста и петдесет милиона лири, потвърди я със своята парола за достъп и я осъществи. Екранът примигва няколко пъти и договорът беше утвърден.
— Да ти го начукам, Хал — извика той и думите отекнаха в празната къща.
Том се наслаждаваше на игричката си. Когато най-сетне се обади на Акерман, швейцарецът потвърди:
— Двеста милиона лири стерлинги, продадени на къса позиция след тридесет дни за две точка четиридесет и осем.
Четиридесетте милиона долара, които в момента бяха по сметка в ЮКБ, щяха да бъдат използвани за марж. Те нямаше да получават лихва, докато служеха за тази цел. Но сделката нямаше да бъде сключена, докато Клейтън не се подпише. Двамата спориха по това изискване, докато Акерман не се съгласи да прати документите до клона на ЮКБ в Лондон. Том му даде тридесет минути, за да уреди въпроса. Толкова време щеше да му трябва да стигне с такси от «Кенсингтън скуеър» до Ситито.
Когато се качи на таксито, Том призна пред себе си, че току-що бе заложил парите на ИРА. Той не изпита нищо, ръката му дори не трепна.
За разлика от него, Улм изпитваше доста неща. За един швейцарски банков директор взетото решение представляваше значително отклонение от правилата. Той се вълнуваше, че е успял да подуши поверителна вътрешна информация, и предвкусваше похвалите, които щеше да получи на следващото събрание на Управителния съвет. Междувременно, щом американецът разпродаваше стерлинги, лирата със сигурност щеше сериозно да падне.
През следващите осем часа Улм проверяваше отново и отново дали не е пропуснал нещо. Консултира се със своите валутни специалисти. Те не знаеха нищо неблагоприятно за британската валута, но бяха уверени, че няма да се покачи. След това началникът на валутния обмен му предаде три съобщения. Първо, от банката на Клейтън са удвоили позицията си на половин милион. Второ, на цюрихския клон на същата банка е наредено да бъдат продадени четиридесет милиона стерлинги на къса позиция. Необичайно, сделката бе осъществена чрез ЮКБ, Улм реши, че сигурно имат подобни договори из целия банков пазар. Третото и по-важното беше копие от статия в тазсутрешния «Уол стрийт Джърнал». В нея уважаваният финансов колумнист Мел Хоровиц пишеше за въздействието на единната валута върху търговията с Америка. Към края, почти незабележими, се мъдреха няколко изречения, в които се споменаваше за непотвърдени слухове за големи продажби на лири.