Подписаха документите и наляха чашите с шампанско. Всички отпиха по глътка от учтивост. Докато квасеше устните си, Шпеер отправи няколко неискрени думи на благодарност към Карлос Алберто Моралес, глупака, който смяташе, че може да търгува почтено с наркотици, и откри грешката си твърде късно, за което плати с живота си.
Тъй като си бяха изкарали хонорарите, адвокатите скоро си тръгнаха, за да търсят нови възможности, а Фреди Хубер поведе Шпеер по мраморното стълбище към своя кабинет. Учтиво го покани да седне зад писалището в стил Луи XIII, но Шпеер се усмихна и поклати глава. И утре е ден. Сега искаше само да погледне през прозореца. Като венец на живота му долу грееше Хофгартен, душата на Мюнхен. Паркът щеше да радва сетивата на Шпеер до края на трудовия му живот.
От другата страна на океана в Ню Йорк счетоводители и експерти по финансовите измами от ФБР и данъчната служба ровеха из архива на Перача. След време щяха да успеят да възстановят унищожените данни и да се доберат до клиентите на Салазар.
Но едно нещо нямаше никога да открият: четиридесет и три сметки, отворени на чужди имена в различни клонове на швейцарски банки от бреговете на Женевското езеро до висините на Сен Готар. В тях имаше повече от сто и двадесет милиона долара, които собствениците никога нямаше да си поискат.
По времето, когато следователите приключиха с претърсването на помещенията на «Салазар Ко», в Швейцария беше два сутринта и цюрихските банкери вече спяха дълбоко.
Търговията през последния февруарски понеделник се откри при курс 2.19 швейцарски франка за лира. Директорът д-р Улм беше спечелил на банката си почти двеста милиона долара само за шестнадесет дни. Колегите му от Управителния съвет се поздравиха, че го бяха избрали. Неколцина от висшите служители, които знаеха какво е станало, минаха през кабинета му да изразят почитанията си. ЮКБ прибра печалбите и прекрати всички договори. Улм се изненада, когато разбра, че Клейтън, който беше спечелил още четиридесет милиона долара, не се обади да си получи печалбата, и нареди на Акерман да бъде нащрек. Сега, когато съзнанието му беше свободно от напрежението, Улм реши, че може да подари на себе си и на госпожа Улм една седмица в Сен Мориц.
Том Клейтън също беше доста еуфоричен, но не се главозамая от своя успех. Не се включи заедно с останалите в прибирането на печалбата, защото искаше да изчака до края. Оставаха шест дни до 1 март. Във вторник лирата се повиши и пазарът затвори при курс 2.21. Тази грешка струва на неговия работодател близо десет милиона долара, а на него лично — три. В сряда, преди пазарът в Цюрих да спре работа, Томас Клейтън затвори и двете сделки. Работодателите му бяха спечелили сто петдесет и три милиона долара за три месеца. Печалбата на Том от тази спекулация възлизаше на 39 726 027 долара, които, прибавени към останалите му банкови сметки, закръгляваха сумата на повече от осемдесет и два милиона.
Той се обади на Акерман, за да даде нови нареждания, които трябваше да бъдат потвърдени по-късно през деня с факс. Том искаше да прехвърли веднага точно четиридесет и три милиона долара в анонимна сметка в женевския клон на Ирландската банка. Направи това четири дена по-рано от уговореното и в противоречие с Четвъртия закон на Клейтън в банкирането: «Никога не плащай сметките си по-рано. Докато дойде определената дата, може някой да умре.» Останалите тридесет и девет милиона долара щяха да си останат както винаги в «Юнайтед кредит банк». Лихвата от четири и една четвърт процента беше подновена. Това щеше да му носи един милион и триста хиляди годишно. Том написа оставката си, като поиска да му се изплати и премията за миналата година, и я занесе лично на своите вече бивши работодатели.
По-късно същата вечер, останал сам в салона на дилърите, Гринхолм остави писмото на Том в сектора за входящата поща и със задоволство погледна към екрана на своя терминал. Изтри името на Том Клейтън от сделката за половин милиард и написа своето. Докато файловете се обновяваха автоматично, той извика на екрана «Таурус» и закри тяхната сметка. На сутринта чек с останалата сума по сметката щеше да им бъде изпратен на адреса в Лихтенщайн.
Гринхолм си избра една бутилка отлежало шампанско «Круг» от хладилника. Докато мехурчетата съскаха в източената чаша, той грижливо приготви най-добрата си хаванска пура и бавно я запали със специалната удължена кибритена клечка. След като дръпна няколко пъти с наслада, извади на екрана личното досие на Клейтън. Одобри превода на 650 000 долара с вчерашна дата по сметката му, а с днешна дата въведе «напуснал». Компютърът свърши останалото.