— Казахте, че тази сметка е открита от вашия дядо?
— Да.
— Сигурно той вече не е сред живите?
— Починал е през 1944 г.
— Тогава законното притежание на тази сметка е преминало върху?…
— Баща ми, който почина миналата седмица — Това беше областта, която Клейтън искаше да избегне — четиридесет и пет годишната пауза. Той искаше да създаде впечатлението, че семейството през цялото време е знаело за този депозит. — Но като се има предвид, че дори не можете да потвърдите съществуването на сметката, може би е по-добре да се съсредоточим върху «процедурите», които споменахте.
— Тази сметка беше ли специално завещана на вас от вашия баща или дядо?
— Да. В завещанието се споменават изрично всички баланси на всичките му банкови сметки.
— Тогава ние ще трябва да видим завещанието, което трябва да бъде заверено от американските и швейцарски власти във вашата родина, а тези неща отнемат време.
Клейтън отвори чантата си, извади всички документи, които беше донесъл, и ги постави на масата пред себе си. След това започна да ги подава един по един на Акерман: завещанието и смъртния акт на своя дядо, надлежно заверени, завещанието на баща си, акта му за раждане и смъртния акт, също надлежно заверени.
— Всичко е наред — решително каза Том.
Докато Акерман се преструваше, че преглежда внимателно всеки документ, преди да го подаде на Аликона, Клейтън вече знаеше, че следващият им ход щеше да бъде Голямото разтакаване, защото ги беше приклещил натясно. Затова реши той да поеме инициативата.
— Господа, предполагам, че ще искате внимателно да проучите тези документи — каза той, вдигна чантата си на масата и я затвори, подсказвайки с действията си, че се готви да си върви, — но мога да ви уверя, че всичко е наред.
— Разбира се — отговори Акерман с благодарност, надигна се, като преди това прибра визитката на Клейтън, и добави: — Можем ли да ви потърсим във вашата банка?
— Господин Акерман — твърдо отговори Том, вторачен в швейцарския банкер, — и двамата сме заети хора. Имам малко работа в Цюрих, но трябва да ви призная, че си оставих време, за да се върна тук следобед и да приключим с този въпрос. Обаче — той вдигна ръка, за да спре възраженията на Акерман, — като се има предвид часовата разлика между Цюрих и Ню Йорк, по времето, когато получите отговорите на зададените от вас въпроси, вашата банка вече ще е затворила. Затова ще остана да пренощувам в Цюрих и очаквам да ми се обадите утре сутринта. Можете да ме намерите в «Бор о Лак». Аз ще дойда, ще подпиша, каквото е нужно, и ще си вървя вкъщи.
— Господин Клейтън, бъдете сигурен, че ще направим всичко възможно — отстъпи Акерман. След това, за да възстанови авторитета си пред Аликона, добави: — Ако сметката съществува.
— Разбира се, че съществува. Вижте — продължи доверително Том, като между банкери, — никой не обича да губи сметки, но както казах и преди, по-голямата част от парите ще остане при вас. Десет процента ще преведете в Англия. Ще преценя вашите усилия през следващите двадесет и четири часа като показател за качеството на услугите, които аз и моето семейство можем да очакваме за в бъдеще от вашата банка. Моля, не ме разочаровайте.
— Ще направим всичко възможно. А сега, ако ме извините, господин Клейтън, ще вървя да се залавям за работа. Господин Аликона ще ви изпрати.
Моралес седеше начело на масата в трапезарията. Пред него лежеше отворената карта на Меделин. Той я обърна към Мигел Ромуалдес и я плъзна към него. Тримата мъже се съвещаваха вече четири часа и макар двойните врати на трапезарията да бяха затворени, Моралес беше казал на всички, семейството, прислугата и телохранителите, да излязат да подишат чист въздух. Този разговор беше предназначен само за три чифта уши.
Не харесваше Ромуалдес, но щеше да му е полезен като кмет на Меделин. Тлъст политик на средна възраст, който получаваше официално заплата от хиляда долара месечно, но изкарваше още пет хиляди от обществените поръчки плюс редовния рушвет от Моралес. Носеше смачкан костюм и риза с отворена яка, защото тлъстините по гушата не му позволяваха да слага вратовръзка. Другият мъж беше Аристидес де ла Круз, адвокатът на Моралес — старателен, сигурен, умен. Постигнал всичко сам, той би могъл да се издигне до върховете в Богота, но сега, в края на четиридесетте си години и с голямо семейство, се беше преместил в Меделин и изпитваше благодарност, че има такъв клиент като Карлос Алберто Моралес. За разлика от облеклото на кмета, деловият костюм на Де ла Круз беше добре изгладен и подчертаваше стегната му жилава фигура.