Кокаиновият барон беше привикал двамата малко след като даде нарежданията си на Шпеер. Де ла Круз щеше да регистрира фондацията. Това трябваше да бъде направено без бавене. Фондацията ще бъде благотворителна организация, посветена на най-благородните каузи. Разбира се, като движеща сила на тази инициатива, Моралес трябваше да е член на Управителния съвет, както и Де ла Круз, и Ромуалдес. Стигнаха до съгласие по-късно да помолят монсиньор Варела също да влезе в Управителния съвет, защото църквата предстоеше да играе важна роля в начинанието. Де ла Круз отбеляза, че по този начин ще бъдат представени законът, земната и вечната власт. На Моралес тази мисъл му хареса и отбеляза, че и сам не би могъл да се изрази толкова сполучливо. Основните цели на фондацията щяха да бъдат: «… да извади бедните и неоправданите от тяхното незаслужено нещастие, като им помогне с жилища, здравеопазване и образование, така че да могат да живеят достойно и да станат верни служители на Господа и Република Колумбия.»
— Дон Карлос, ти си светец! — възкликна кметът.
От лявото му око се търкулна истинска сълза, последвана от потоп, когато му просветна, че като настоящ титуляр на поста вероятно щеше да си остане завинаги кмет.
Моралес му нареди да престане с тези изблици, защото беше време да се заемат с практическите въпроси. Трябваше им земя в града: хубава, суха и леснодостъпна. Болницата и училищата трябваше да бъдат разположени в центъра, жилищата изискваха повече площ. Моралес беше планирал три квартала: два в източната част покрай пътя за Богота и един в северната част в края на града покрай пътя за Картахена. Ромуалдес, който още беше под впечатлението на избликналите у него чувства, предложи градът да дари земята, но адвокатът посочи, че подобни действия могат да предизвикат питания в Конгреса. Той и неговият клиент осъзнаваха, че в Богота още има достатъчно смели сенатори, готови да внесат закон, който да анулира подобни сделки. Преди години Моралес щеше да ги убие — беше прилагал подобни мерки неведнъж. Първия път остави на мястото фалшива визитка, а по-късно обвини комунягите от ФАРК*. Но сега, когато американците — бяха до шията затънали в Колумбия, вече не си заслужаваше риска. Впрочем това поведение принадлежеше на друга епоха, когато Моралес работеше за късогледи глупаци, които живееха и умираха по други правила.
[* ФАРК — лява политическа организация, революционни въоръжени сили на Колумбия. — Б.ред.]
— Аз ще отчуждя земята! — обяви кметът с повече перчене, отколкото беше нужно.
— Не, Мигел. Ние ще платим земята — възрази Моралес великодушно, — но градът може да осигури, ето в това можеш да помогнеш, комуналните услуги. Вода, електричество, улици. — Той тупна с юмрук по масата и се вторачи в кмета. — Трябва да го направим. Няма да строя бордеи!
Ромуалдес се почувства неловко. Да подари земята, щеше да е по-лесно. Тя принадлежеше на щата, така че на него лично нищо нямаше да му струва, нито пък на градския бюджет. Но изграждането на комуналната инфраструктура беше нещо съвсем различно. На строителните фирми трябваше да се плати. Откъде щяха да намерят парите? Той вече имаше преразход за финансовата 1998 и беше бръкнал яко и в следващата 1999, като покриваше дефицита с банкови заеми.
Моралес сякаш прочете мислите му.
— Аз ще ти помогна — каза той за голямо облекчение на кмета.
Когато дойде моментът, Моралес щеше да се погрижи да се разчуе за идеята. Приятелски настроени вестници щяха да му помогнат. Щяха да започнат да набират дарения от фирмите, черквите и от обикновените хора на улицата. Те щяха да дарят нужните пари, за да получат бедните хора топлина, светлина и вода. А на строителните фирми ще кажат, че фондация «Моралес» гарантира проекта.
— Работата ще бъде свършена на производствени цени — каза той натъртено на кмета. — Затова спечелилите тези обществени поръчки няма да плащат комисионни.
Отново насочиха вниманието си към картите, за да определят точните строителни района. Постигнаха съгласие, че Де ла Круз ще използва влиятелни имена и други средства по свой избор, за да извърши покупките на разумни цени и после да прехвърли земите на фондацията.
— Още нещо — подхвърли Моралес, преди срещата да приключи. — Трите жилищни района, които избрахме, в момента са много евтини — петстотин долара за акър. Градските терени са по-скъпи, но цените трябва да отразяват сегашните несигурни времена. — Той замълча, за да имат думите му по-голямо въздействие, и след това се изправи, вторачвайки се в Ромуалдес. — Само ние тримата знаем за плановете ми — той преднамерено се огледа, за да подчертае казаното, а след това изгледа двамата си събеседници сякаш за да ги предизвика да го опровергаят. — Така че, ако цените на земята в Меделин се покачат и с едно песо до момента, когато извършим покупките, това може да означава само едно нещо — един от нас тримата се е разприказвал. Като се има предвид какъв е залогът, ще се ядосам страшно много. Ясен ли съм?