След като напусна сградата на «Юнайтед кредит банк», Том Клейтън отиде в представителството на своята банка. Там разговаря с анализаторите и се опита да прецени какво мислят за лирата. В един и половина се срещна за обяд с очевидно притеснения Джеф Ленгланд.
Том избра тих ресторант далеч от деловия район. Оказа се добър избор, защото, както се очакваше, обядът не мина добре. Стилът на обличане на Ленгланд като випускник на Бръшляновата лига* не се бе променил, но той изглеждаше измършавял и потиснат. Дори беше започнал отново да пуши и съвсем не приличаше на онзи Ленгланд, който беше прочут в «Кеймбридж» с представителната си външност.
[* Бръшлянова лига — спортна лига, създадена от престижните университети и колежи в североизточната част на САЩ. — Б.пр.]
— Том, свършени сме. — Джеф почти не докосна храната си. — Единствената ни надежда е да си признаем. Може би просто ще ни уволнят, защото банката няма да иска скандали — удари го на молба той.
— Не бъди такъв проклет тъпанар — изръмжа Том през стиснати зъби и се наведе към него. — Става дума за затвор. И двамата ще влезем в панделата. Не четеш ли вестници? «Уол стрийт» иска да стъпи на врата на дилърите, които вършат мошеничества. Старата гвардия доказва своята честност и почтеност, като хвърля черните овци в затвора!
Тяхното пропадане в ада се получи в резултат на един разговор миналия Великден, когато семейство Клейтън замина на едноседмична почивка заедно с Ленгландови в Гстаад. Обгърнати от великолепието на хотел «Палас» като в пашкул, замаяни от яркия блясък на ситния сняг и от собствения си успех, те мислеха, че няма как да сбъркат. Освен това всички знаеха, че лирата стерлинга е прекалено скъпа и че ще поевтинее веднага, когато псевдосоциалистите между новите лейбъристи намерят извинение, за да й позволят да се плъзне достатъчно надолу, за да я премахнат и заменят с еврото.
Затова разиграха една простичка игра. Заложиха на покачването на курса на швейцарските франкове и падането на лирата. Регистрираха фирма във Вадуц, като имената на собствениците бяха скрити зад непробиваемите закони за банковата тайна на Лихтенщайн. Акционерното дружество «Таурус» откри търговска сметка в банката на Клейтън в Лондон, Новият клиент разполагаше с най-добрите възможни гаранции, предоставени не от кой и да е, а от клона на същата банка в Цюрих. Те спекулираха с бъдещите стойности и избраха най-простата стока. Не се спряха на кафе, злато или минерали, а на пари и по специално на лирата стерлинга. Продадоха 15 милиона лири, които не притежаваха, с тримесечен фючърсен договор при курс 2.40 швейцарски франка. За всеки цент, с който лирата паднеше спрямо франка, щяха да спечелят над 60 000 лири. Както е обичайно при подобни фючърси, «Таурус» трябваше да плати маржа или един вид депозит, но заради отличните гаранции той беше ограничен само до 5 или 750 000 лири. Внесоха парите от Вадуц. Разделената поравно сума обра повечето от спестяванията на Ленгланд и значителна част от тези на Клейтън.
Но Европа преживя повече финансови кризи от Британия и лирата си остана непоклатима. Дори намаляването на лихвения процент не можа да отнеме от блясъка й. Когато «Таурус» пусна кепенците, те бяха изгубили 625 000 лири или почти целия марж.
Ленгланд беше съсипан. Той беше роден богат, но израснал в бедност, и точно отново беше поел по пътя към богатството, когато изведнъж се оказа с по-малко от 50 000 долара на свое име.
— Ще опитаме отново — каза Том на изумения си приятел.
— Да не си се побъркал? — възрази неуверено Джеф. Беше готов да се вкопчи във всяка възможност, колкото и да беше мъглява, ако предлагаше изход. — С какви пари?
— Аз ще си заложа главата — отговори Том, натъртвайки на личното местоимение. — Ще изпратя 2.5 милиона долара от банката в Цюрих. Все едно е грешка — обясни той. — Би трябвало да е дебит за новия марж, а вместо това ще изпратя кредит. — Той замълча, за да може неговият приятел да осъзнае огромното престъпление, което щяха да извършат, и продължи, след като не чу възражения. — Ще удвоим. 30 000 000 лири. Ти ще прехвърлиш парите от Цюрих в Лондон, а аз ще сключа сделката.
Ленгланд не продума, а Том продължи:
— Не разбираш ли? Ако някой те попита, ще обясниш, че си изпратил парите обратно, защото са платени погрешно. Ако попитат мен, ще кажа, че съм помислил, че това са приходите от дебита, с който съм задължил Цюрих. Вероятно «грешката» няма да бъде забелязана поне три месеца. Дотогава ще сме приключили и всичко ще е наред.