— А ако лирата не падне? — попита Джеф неохотно.
— Ей, приятел — отговори Клейтън презрително, — ако те е хванало шубето, аз сам ще го направя. Какво решаваш?
Сделката тръгна.
Сега им се струваше, че това се е случило преди векове.
В момента, когато пиеха второто си бренди в цюрихския ресторант, лирата се разменяше за 2.64 франка и те бяха вътре с 2.2 милиона долара. Ако лирата се качеше само с още един цент, щеше да се наложи да увеличат своя депозит. Дори нещо по-лошо — може би щяха да открият кражбата.
— Том, какво ще правим? — попита Ленгланд, търсейки насърчение.
— Нищо. Поне засега. Има още един месец. Може би лирата ще се срути — отвърна Том, но не хранеше големи надежди. — Междувременно се дръж спокойно и не прави нищо. Аз ще измисля начин — завърши Клейтън с повече фукане, отколкото с истинска увереност.
Следобедът, тъй като не искаше да прекара дори само още една минута с Ленгланд, нито пък имаше желание да седи в хотелската стая, Том нае кола и пое по живописния път към езерото Констанца, известно и като Бодензее. Вечеря в туристически ресторант с говеждо фон дьо в комплект с алпийски оркестър и йодлери. В полунощ се върна в Цюрих, чувствайки се напълно изтощен.
Докато Клейтън убиваше времето, банковите служители бяха затрупани с работа. Още преди Том да излезе от сградата, Акерман поиска спешна среща с д-р Карлхайнц Грубер, дебел старши вицепрезидент, отговарящ за частните клиенти. След като д-р Грубер изслуша отчета на Акерман за проведената по-рано среща и провери някои факти, той хвърли поглед към часовника на стената в кабинета си и задвижи процедурите. В момента в Цюрих беше дванадесет и петнадесет, а в Ню Йорк пет и петнадесет сутринта. Грубер повика секретарката си и изпрати два поверителни факса: до шефа на охраната в «Юнайтед кредит банк» в Манхатън, нареждайки му да го прочете и веднага да се обади на д-р Грубер. А другият беше до втория търговски представител в швейцарското посолство във Вашингтон, с който му съобщаваше, че д-р Грубер ще му се обади в осем сутринта американско време.
В три следобед швейцарско време Ги Излер от ЮКВ, Ню Йорк, звънна на д-р Грубер и получи указания. В три и петнадесет се обадиха от посолството и д-р Грубер отправи своята молба.
Швейцария е въплъщението на най-ефективната и производителна корпорация в света, управлявана от мъже (и по-рядко от жени, които доскоро нямаха право да гласуват), които по закон прекарват съзнателната част от живота си, служейки във въоръжените сили. Макар тази служба до голяма степен да е на непълен работен ден, средно годишно по петнадесет дни, чиновете се спазват през всички 365 дни. Така, когато вицепрезидентът на втората по големина банка в страната разговаря с второто аташе по търговските въпроси в швейцарското посолство, се подразбира, че един полковник на действителна служба моли за услуга лейтенант, който също е на действителна служба. Разбира се, това не е заповед, но подчиненият ще постъпи мъдро, ако се отнесе към молбата като към заповед.
Затова, докато Клейтън се възхищаваше на крайбрежието на Бодензее, Грубер си тръгваше за вкъщи. Беше останал един час след нормалния край на работния ден в пет и тридесет, което го подразни, но вече имаше отговор от посолството. Консулството в Ню Йорк наистина беше заверило миналата седмица документите и комплект ксерокопия очакваха господин Излер.
Докато Швейцария спеше, Излер посети Нюйоркското сдружение на адвокатите, Държавния департамент и Регистрите по гражданско състояние, преди още същата вечер да изпрати по факса доклада си в седалището на банката. Когато в четвъртък сутринта Грубер влезе в кабинета си точно в 8:00, той разполагаше с потвърждението, че всички подписи са истински и че въпросните документи са валидни и точни. Единствената част, която не беше напълно задоволителна, се отнасяше до контакта с правната кантора «Суини, Тъли, Макандрюз», защото въпросният старши партньор, господин Ричард Суини, нямаше да бъде на работа до следващия понеделник. Но неговият съдружник, господин Уестън Хол, беше потвърдил, че професор Майкъл Сеймъс Клейтън действително е починал преди две седмици, че неговият единствен син е Томас Деклан Клейтън и че фирмата е изпълнител на завещанието. Цялата тази информация се намираше в общественото пространство. Въпреки това, преди да отговори на въпросите, съдружникът си беше записал личните данни на питащия, както и причината за запитването, след което написа наметна бележка и я остави на писалището на Дик Суини.