Дик Суини направи пауза и отпи глътка вода от чашата на писалището. Макар да беше вече на шейсет и няколко години, плещестият адвокат излъчваше самоувереността на богатството и изтънчеността на добрата школовка. Във всяка среда Суини минаваше за въплъщение на неподкупността и консерватизма и ако от време на време една пакостлива усмивка се появяваше на лицето му, случайният наблюдател би я отдал на ирландската му кръв. Той погледна към малката група над очилата си и се зае отново със завещанието. Макар че беше обвито в задължителната правна терминология, самото то не беше сложно. Майкъл Клейтън се беше погрижил справедливо за двете си деца и четиримата внуци. Библиотеката си, с изключение на последния недовършен труд, който даряваше на своя ученик д-р Ерик Хаас от Колумбийския университет, оставяше на Харвардския университет, своята Алма матер. Сбирката от гръцки, етруски и арамейски предмети предаваше на Археологическия музей на Колумбийския университет, а любимият му стенен часовник отиваше в Университетския клуб в Ню Йорк сити.
Всички бъдещи хонорари от многобройните си книги, някои от които се бяха превърнали в официални университетски учебници, той поставяше под попечителство за Патрик и Майкъл Клейтън, синовете на Том, както и за децата на Теса — Едуард и Емили Бримстън. Своят портфейл от акции й държавни ценни книжа завещаваше на Теса, «за да може да продължи да се радва на свой личен доход», при условие че остави управлението им на «Уилбърфорс Прендергаст», брокерската фирма, която му беше служила толкова добре цял живот.
— Остатъкът от моето имущество — продължи Суини да чете, — включващ всички мои банкови сметки и всички приходи от застраховката ми за живот, завещавам на своя единствен син Томас Деклан Клейтън.
Всичко на всичко имущество на стойност малко под шест милиона долара. Голяма част от него се основаваше на неговото собствено наследство, но той го увеличи, като живееше без излишно разточителство, посвещавайки живота си на научната работа.
— Том, Тес, като изпълнител на завещанието на баща ви — продължи Дик, поглеждайки към всеки от тях, докато неговата секретарка и младшият му съдружник си водеха бележки — ще направя всичко възможно, за да ускоря прехвърлянето на правата. Ще трябва да се платят някои щатски и федерални такси, които съм изчислил приблизително — добави той, докато им подаваше разпечатки, — но в това няма нищо сложно, така че не предвиждам някакво излишно бавене.
— Благодаря ти, Дик — отговори Теса с обичайния си самоуверен тон на момиче, завършило частното подготвително училище «Бири Мар». — Радвам се, че мога да оставя всичко в твоите сигурни ръце.
— Присъединявам се към казаното — обади се Том. — Благодарни сме ти за помощта.
— В такъв случай — усмихна се Суини, като замени деловия тон с по-доброжелателен — мога ли да ви поканя на обяд?
— Запазвам си правото за някой друг път — отговори Теса, — защото имам уговорка с Байрон за обяд, а и целият ми следобед е зает.
— Тогава някой друг път — отговори Суини, а след това се обърна с въпросително изражение към нейния брат. — А ти, Том?
— С удоволствие, Дик. Щом си свободен, ще се радвам да обядваме заедно — отговори с готовност Том, а след това допълни сякаш за да замаже прекаления ентусиазъм. — В края на седмицата трябва да се връщам в Англия и искам да обсъдим някои неща.
Връзката между фамилиите Суини и Клейтън съществуваше вече повече от столетие. През 1913 г. Еймън Суини и Патрик Клейтън пристигнали в Америка. За да си платят билетите, работили заедно на парахода. Дни след като слезли в Ню Йорк, и двамата си намерили работа — Суини като писар в правна кантора в центъра на града, а Клейтън като строителен работник в Бруклин. Въпреки че след пристигането пътищата им се разделили, приятелството им останало непокътнато. По-късно, когато двамата постигнали, макар и по различен начин, своя успех, връзката помежду им станала дори по-силна.
Докато Патрик си пробивал път в корумпирания свят на обществените поръчки, Еймън се записал във вечерна гимназия и станал адвокат. И двамата се оженили, родили им се деца и си купили къщи в Уестчестър Каунти. Първородните им синове Майкъл и Ричард следват заедно в Харвард. След дипломирането Дик започва работа в правната кантора на баща си и го наследява като старши партньор. Майкъл няма предразположение към бизнеса и Патрик не го натиска да влезе в семейната фирма. Приема радушно решението на сина си да се посвети на науката.
Изчакаха пред офисите на правната кантора «Суини, Тъли, Макандрюз», докато Теса си хване такси в посока «Уол стрийт». После двамата мъже закрачиха по 48 улица към «Уолдорф». Управителят на ресторанта разигра театър, когато видя господин Суини, и ги съпроводи до обичайната му маса в залата «Пийкокали» срещу старото пиано на Кол Портър.