— А после връщал ли се е към това? — попита той.
— Не точно — припомни си тя. — Но миналото лято в Хемптън, между другото без някакъв повод, ми заговори за семейния дълг, дълг към онези, които са останали там.
— Какво значи това?
— Мисля, че искаше да ме помоли да възстановя прекъснатите връзки със семейството. Предполагам, че причината е силното чувство на татко за история — усмихна се тя.
— Някаква идея откъде да започнем? — Том се насили да се усмихне.
— Ами… по пет или десет хиляди от всеки за семейството… няма да ги усетим. Те съвсем не са заможни и си мисля, че това щеше да зарадва татко.
— Добре — съгласи се Том и се протегна през масата, за да стисне ръката на сестра си. — За семейството и татко. — Той не спомена за проблема си, защото плюс-минус няколко хиляди нямаше да имат значение.
Излязоха заедно от ресторанта на огряната от слънцето 47 улица, по която целеустремено крачеше гъмжило от нюйоркчани, но никой не се блъсна в тях. Може би причината беше внушителната аура, която излъчваха. Макар Том да беше с петнадесет сантиметра по-висок от сестра си, със своите метър и седемдесет Теса беше по-висока от повечето жени. Чорлавата тъмнокестенява коса и тъмнокафявите очи на Том някак си допринасяха за самоуверения му вид и въпреки че косата на Теса беше руса със ситни къдрици като на майка им, техните сходни изражения и смях не оставяха съмнение, че са кръвни роднини.
Теса отвори чантата си и извади чек за десет хиляди долара.
— Моята половина — каза тя усмихната.
— О! Значи си очаквала, че ще се съглася? — закачи я Том.
— Ти живееш по-близо до тях. — Тя втренчи в него синьо-зелените очи, също наследени от тяхната майка. — Значи би могъл да ги предадеш лично.
— Оттатък Ирландско море — пошегува се Том с баладите от детството им.
— Оттатък Ирландско море — повтори като ехо Теса, докато го хващаше подръка. Двамата ускориха крачка и се сляха с тълпата.
Следобед Том отнесе документите в швейцарското генерално консулство, където един служител удостовери подписите от Държавния департамент на САЩ и подпечата своя собствен подпис с швейцарския кръст.
Клейтън провери наново документите и ги върна в чантата си. В пет и тридесет се отби за едно питие в «Пиер», звънна на жена си в Лондон, за да потвърди часа на излитане и кацане, а след това взе такси обратно до «Кенеди» за нощния полет към дома.
Самолетът излетя навреме, насочи се към Арктическия кръг и пое по полярния маршрут за Европа. След като изяде вечерята от пет блюда, поляни с отлежало шампанско, Том наклони седалката си в първа класа, за да се разтегне напълно, сложи си лентата за очи и се приготви да спи. След пет часа го събудиха за закуска и след още един час започнаха да се снишават, за да кацнат на «Хийтроу».
След малко забавяне за паспортната проверка той взе двата си сака и пое по зеления митнически коридор. Когато излезе от терминала, веднага успя да намери Карълайн, която го чакаше в колата. Том отвори багажника и пъхна саковете вътре. Настани се на пътническата седалка и се наведе да целуне жена си. Устните й бяха меки, миришеше на соли за вана. Дългата й до раменете кестенява коса ухаеше, още леко влажна, когато докосна Том по бузата.
— Добре ли мина? — попита тя, като умело вмъкна мерцедеса комби в колоната, която се движеше по платното за Лондон.
— Да, благодаря. Видях се няколко пъти с Теса и уредих документите с Дик Суини — отговори той, но реши да запази откритието си за по-късно.
— Радвам се. Горката Тес. Той много ще й липсва.
— Да — съгласи се Том тихо и добави: — Странното е, че и на мен ми липсва, макар че почти не се виждахме.
— Зная — каза тя, погледна го крадешком и сложи лявата си ръка на коляното му. — Зная, скъпи.
Бяха женени от шест години, но Том понякога имаше усещането, че са минали едва шест месеца. Още от първия ден съвместният им живот беше като вихрушка. Съвсем рядко настъпваше затишие, никога не скучаеха заедно и макар че работата на Том изискваше много внимание, винаги намираха време за себе си — импровизирани екскурзии с пазар до Париж, уикенди на Френската ривиера, кратки почивки по склоновете на Вербиер.
Когато хората питаха как се е запознал с Карълайн — нещо, което винаги правеха като косвен намек за тяхната различна националност, Том изпитваше наслада да отговаря, че я е намерил в един бар. Това беше истина, но той пропускаше да допълни, че става дума за бар «Анабел» и че и двамата бяха дошли там с приятели, някои от които се познаваха. Той обаче си спомняше като вчера как я забеляза и как към края на вечерта двамата зарязаха приятелите си и избягаха в апартамента на Том.