Стори му се, че разбира:
— Съжаляваш ли?
Тъй като тя не отговаряше, той слезе от масата и взе ръката ѝ.
— Това ли е? Съжаляваш ли?
— Не! — отговори Алисия, като се освободи с едно движение на рамото. — Не! Не съжалявам.
— Тогава какво? — Лорн започваше да губи търпение.
За миг тя остана смълчана, после каза:
— Ще се омъжа за херцога на Ансгорн, Лорн. Тази есен. Това е договорено и ще стане. Дори и да искам, дори и баща ми да иска, вече е твърде късно за връщане назад.
— Годежът може да се развали.
— Не и без последици. Не и когато една Лоранс се омъжва за херцога на Ансгорн.
— Няма да те оставя да се омъжиш за този старец.
— Това е мой дълг.
— Аз се върнах, Алисия. За теб.
— Моля те…
— За теб! — ядоса се той.
Тя се дръпна назад.
За миг не беше могла да познае този, когото обичаше и смяташе, че познава толкова добре. Той отново беше станал какъвто си беше.
— Аз продължавам да съм Пръв рицар на Кралството — каза той. — До няколко дни отново ще командвам Ониксовата гвардия. Ще имам подкрепата на Алан. На Върховния крал. На цялото Върховно кралство, ако трябва! Няма никакво съмнение, че баща ти ще разбере, че има и по-лоши партии от мен.
Алисия нежно се усмихна. Погледът ѝ стана почти съчувствен. Протегна ръка и замечтана за миг, проследи с пръсти черните вени, които тръгваха от сърцето на Лорн. Знаеше, че те са белези на Тъмнината. Той я остави да го прави.
Накрая тя го погали по бузата и му каза меко, но твърдо:
— Обичам те, Лорн. Но моля те, не прави скандал. Не ме компрометирай. Помисли за мен. Помисли за Енцио и за баща ми. Помисли за честта на Лоранс. Моля те.
Лорн я гледаше как се отдалечава и стисна юмруци.
Трета част
Лятото на 1548 година
Дворецът в Ориал
И кучето много късно разбра, че докато то лаеше и вдигаше врява на входа на дупката, лисицата улови заека и отиде — сама — да го разкъса.
Кралица Селиан се връщаше от среща с посланика на Вестфалд, когато намери Естеверис, който я чакаше в малкото ѝ преддверие. Беше нощ в Ориал — столица на Лангър и на Върховното кралство. Скоро щеше да удари единайсет часът и уморената кралица искаше единствено да се оттегли в апартаментите си.
— Какво има? — попита тя.
— Последните доклади от обсадата на Арканте, господарке.
Тя погледна своя министър, без да каже нищо.
— Току-що пристигнаха — допълни Естеверис. — Помислих си, че ще искате да ги прочетете.
— Вие прочетохте ли ги?
Кралицата не се опитваше да скрие отегчението си. Обсадата на Арканте продължаваше вече близо два месеца. Доклади пристигаха всеки или почти всеки ден и всички те си приличаха.
— Разбира се, господарке.
— Тогава ви слушам. И карайте по същество, моля ви.
Кралицата слушаше без изненада Естеверис да ѝ описва постепенното и сякаш неумолимо затъване на обсадата. Огромната армия, командвана от принц Ирдел, не постигаше нищо. Пазен от впечатляващи стени, Арканте се съпротивляваше, без да трепне и държеше Върховното кралство в шах.
— Добре — коментираше кралицата. — Добре…
— Моите шпиони ми докладват, че самочувствието на аркантците е добро. Храната се разпределя на дажби, но в действителност населението не страда от глад. До този момент не се наблюдава никакъв недостиг. А Исандра Аркантска се радва повече от когато и да било на подкрепата на своя град.
При споменаването на Господарката на Арканте Естеверис беше издебнал реакцията на кралицата с крайчеца на окото си, но тя дори не трепна. Все пак той предпочете да смени темата.
— Освен това дъждовете, които започнаха преди три седмици, още не са спрели. Вече вали почти всеки ден. И особено затрудняват провеждането на обсадата и засягат самочувствието на нашите войски. Имаме сигнали за дезертирания. И ако започне някоя епидемия…
— Какво казват генералите?
— Някои смятат, че нищо не може да се направи преди есента и че следователно обсадата вече е изгубена. Други мислят, че все още е възможно да се постигне победа, преди да дойде зимата — при условие че се приложи много по-настъпателна стратегия от тази на принц Ирдел.
Кралицата се усмихна.
— Отлично. А Алан?
— Той се отегчава и е нетърпелив. Той е от онези, които искат да се премине към настъпление. Още не се е противопоставил публично по този въпрос на принц Ирдел и му се подчинява, макар и неохотно. Но всички знаят какво мисли и какво би направил, ако той командваше обсадата.