— Само ако Ирдел искаше да ме чуе…
— Аз съм най-изненадан от това, което научавам — че не е поискал да се присъединиш към неговия генерален щаб. Обаче ми се струва, че сега разбирам защо. Държи те настрана, за да запази собствения си авторитет. Знае, че всички те предпочитат пред него, Алан. Той не е нито сляп, нито глупав. Различията и разногласията, които ви разделят, са публична тайна.
— Винаги съм зачитал авторитета му на генерал и на по-голям — защити се Алан. — Никога не съм му се противопоставял пред други хора.
— И не е трябвало да го правиш.
Лорн извади от ръкава си едно зле напечатано листче лоша хартия, което подаде на Алан. Любопитен, Алан го взе.
— Листовка — обясни Лорн. — В Ориал и на други места се отпечатват стотици такива. И се намират навсякъде из лагера от няколко дни.
Алан бързо прочете листовката.
В нея се говореше за него, за всички качества, които притежава, но от които брат му е лишен, както и за законното желание на Върховното кралство да бъде управлявано от монарх, достоен за него. Все още не се казваше, че този монарх е Алан, а не Ирдел, но то не беше и нужно — все едно беше казано.
— Кой е могъл да отпечата това?
— Твоите привърженици.
— Но аз нямам партия!
— Това кара хората да вярват, че имаш.
Иронията на положението забавляваше Лорн повече, отколкото трябваше. За щастие, един конник пристигна в галоп и сложи край на разговора. Конникът беше млад коняр от кралския дом на Върховното кралство. Веднага след като спря коня си, той почтително поздрави Алан и каза на Лорн:
— Рицарю, Негово Височество принц Ирдел ви вика.
Лорн и Алан се спогледаха учудено.
— Върви да видиш какво иска брат ми от теб — каза Алан.
— Ти няма ли да дойдеш?
— Не. Ще остана още малко тук.
— Тогава ще се срещнем след малко. В лагера?
— В лагера.
Лорн и конярят подкараха конете и се отдалечиха.
Палатката на генералния щаб се намираше в средата на обсадния лагер. Разположена на едно възвишение, опиращо в хълм, тя беше пазена от многобройни часови и изолирана с траншеи, ограждения и няколко стражеви поста. За да стигнат до нея, Лорн и конярят трябваше да слязат от конете и да се изкачат по кални стъпала, издълбани в земята и покрити с дървени трупчета. След като извести за пристигането му, конярят въведе Лорн в палатката и се оттегли.
Принц Ирдел и тримата му генерали бяха наобиколили една маса, покрита с карти.
— Добър ден, рицарю — каза Ирдел.
Лорн се поклони почтително.
— Принце.
После поздрави всекиго от генералите с кимване.
Познаваше добре граф Д’Алвейн и херцог Дьо Мидхелт и знаеше, че са признати и високо ценени бойци и стратези. Но не знаеше почти нищо за младия виконт Елвин д’Ералс, който съвсем наскоро се беше присъединил към обкръжението на принца.
— Приближете се, рицарю. Искаме да ви поверим една мисия.
— На вашите услуги.
Като стъпваше по мръсен килим, Лорн се приближи до масата и видя картата, която беше разгърната върху другите. Представляваше провинция Арканте. Надраскани с червено мастило, тук-там по нея имаше отбелязани кръстчета.
— Погледнете добре тези кръстчета, рицарю — каза Ирдел. — На всяко едно от тях съответства нападение, проведено през последните три седмици против нас.
Лорн преброи девет кръстчета, всичките съсредоточени в една и съща област навътре от крайбрежието на Арканте, зад линиите на войските на Върховното кралство. Повечето бяха отбелязани на мястото на пътища, мостове, бродове — все удобни места за засада.
— Призраците? — попита Лорн.
— Виждам, че вече знаете — каза Мидхелт.
— Всички знаят, херцоже.
— Тези конници имат вече прозвище — въздъхна Алвейн. — Това е знак, че вече е съвсем крайно време да прекратим техните грабителства.
— Нападенията им са военни действия — уточни Ералс. — Не са грабителства.
Алвейн измърмори и размени с Мидхелт уморен поглед, който Ирдел се направи, че не вижда.
Принцът продължи към Лорн:
— Да, точно те са. Призраците, както започват да ги наричат. Те се двайсетина, може би трийсетина. И всеки път действат по един и същ начин. Повяват се незнайно откъде, поразяват грижливо подбрани цели и почти мигновено изчезват.
— Най-често през нощта — уточни Мидхелт. — Или на здрачаване.