Нямаше смисъл да се тревожи още отсега.
За момента трябваше да си облекчи пикочния мехур…
Големият огън се беше превърнал в кръг от просветваща жар и малки пламъчета, около който неколцина мъже бяха потънали в дълбок сън. Лукас се отдалечи и отиде да се изпикае в мрака, настрана, до една голяма скала.
Закопчаваше се, когато усети как една ръка го хвана здраво за яката, а острие се плъзна под брадичката му.
— Защитаваш ли се, умираш. Извикаш ли за помощ, умираш. Ясно? — попита Лорн тихо.
Лукас изтрезня на момента и се стегна:
— Ясно — каза той.
— Оттук — заповяда Лорн, като дръпна здраво своя затворник за яката. — Към конете.
Но Лукас не помръдна.
— Кой сте вие? — попита той.
— Този, който държи камата — отвърна Лорн заплашително. — Сега мърдай напред.
Лукас се подчини и се остави да го поведат към навеса с конете. Лорн вървеше прилепен към него и никой от аркантците не ги забеляза. Обаче Йерас ги проследи от една височина, като ги държеше на прицел с арбалета си. Учуди се.
Алан и Древис оседлаваха конете на място колкото се можеше по-бързо и тихо. Логан беше застанал на пост малко встрани, откъм тясната пътека, където беше убил един дремещ часови.
— Кажи ми, че сънувам! — възкликна Алан тихо, като видя Лорн, който идваше с Лукас.
— Нали точно за него дойдохме?
— Да, но…
Алан не довърши.
Разбира се, планът им беше да отвлекат Лукас. Но си мислеха, че ще им се наложи да поемат голям риск като влязат да го търсят в пещерата. И тъй като възнамеряваха да се възползват от пиянския сън на аркантците, бяха предвидили, че все по някое време ще срещнат някакво препятствие и ще трябва бързо да изчезват. Това, което ни най-малко не си бяха представяли, беше, че ще заловят водача на Призраците невъоръжен.
— Почти ми падна в ръцете — обясни Лорн. — Не можем да се оплакваме, нали? Поне веднъж нещата да се развият по-добре от предвиденото…
— Съгласен. Обаче ние още не сме успели да оседлаем всички коне тук…
— Искате ли помощ? — подигравателно рече Лукас.
— Млъквай — процеди Лорн.
И като се обърна към Алан и Древис, продължи:
— Давайте бързо.
Без да отпуска хватката, с която държеше Лукас, Лорн отстъпи заедно с него зад една барака, която не можеше да се види откъм пещерата.
— Вие сте Лорн Аскариан, нали? — попита младият мъж спокойно.
— Аз съм.
— По това, което виждам, не се отказвате лесно.
— Имам други недостатъци.
— Изглежда, че с баща ми сте приятели?
— Да, приятели сме. Поради което много ще съжалявам, ако трябва да ви убия.
— Но няма да се поколебаете и секунда, така ли е?
— Може би една. Но не две.
— Това може да ми е достатъчно.
— Не опитвайте.
— Нямам такова намерение — излъга Лукас.
Алан извика тихо откъм конюшнята:
— Остава ни да приготвим само още един кон!
— Разбрано — отвърна Лорн.
— Вие наистина ли се надявате да се измъкнете оттук толкова лесно? — попита Лукас след малко.
— Вие също би трябвало да се надявате на това.
От входа на пещерата долетя глас:
— Господарю Лукас?
Алан и Древис замръзнаха на местата си. Лорн стисна още по-здраво яката на Лукас.
— Господарю Лукас! Тук ли сте?
Като принуди затворника си да се завърти, Лорн се облегна на бараката и се наведе, погледна към пещерата през рамо. Видя набит мъж, който изглеждаше разтревожен и проверяваше заспалите до огъня мъже.
— Отговорете ми, господарю Лукас.
Мъжът говореше достатъчно тихо, за да не събуди другите, но вече достатъчно силно, за да ги обезпокои.
— Кой е този? — попита Лорн.
— Горлен. Моят оръженосец — отговори Лукас. — Той също не е от хората, които лесно се отказват…
— Тогава ще го успокоите.
— И защо да го правя?
— За да му спасите живота. Вдигнете очи — Лукас се подчини и видя Йерас, който държеше Горлен на прицел. — Разбрахте ли?
Лукас размисли за миг, докато смелият му оръженосец го извика още веднъж.
— Разбрах — каза той примирено.
Но противно на това, което Лорн си помисли, Лукас не се беше примирил да се откаже от възможността, която му се удаваше да вдигне тревога. С примряла душа той се беше примирил да пожертва Горлен.