— Как е? Привърши ли?
Лорн кимна тъжно.
— Да.
— Зная, че не е лесно…
— Те умряха по моя вина, Вард.
— Аркантците ги убиха.
— Под моето командване. Какъв капитан бих бил, ако не се чувствах отговорен за мъжете, които умират под моите заповеди?
— Такъв, когото не бих имал желание да следвам.
Лорн забеляза, че пръстите на дясната му ръка са изцапани с мастило, изруга и грабна един парцал да ги изтрие. Напразно. Мастилото беше засъхнало, трябваше му вода и сапун, за да успее. Раздразнен, Лорн хвърли парцала на масата и за малко не бутна перото и мастилото. Вард внимателно сложи перото легнало върху един лист. След това затвори мастилницата.
Лорн се изправи, направи няколко крачки мълчаливо, после се обърна към Вард и каза:
— Нищо не почувствах, Вард. Когато тези мъже умряха онази нощ, нищо не изпитах към тях в онзи момент. Нито мъка, нито съжаление. Нищо.
— Ти не можеше да си го позволиш. В разгара на боя…
— Не. Не е това.
— А какво е тогава?
Лорн се колебаеше, подбираше думите си. Не знаеше как да опише леденото безразличие, което беше почувствал тогава. Сякаш беше неспособен и на най-дребното чувство. И все пак си беше същият.
Друг, който беше същият като него.
— Важното е — каза Вард — какво изпитваш сега.
Лорн въздъхна, но не беше убеден.
— Да — каза той. — Сигурно…
Драконът на разрушението го беше предупредил, че неговият Дух от Тъмнина ще вземе превес. Така ли започваше всичко? С отсъствия и случайни приплъзвания към състояние на редуващо се съзнание?
Вард взе писмата.
— Ще имам грижата да бъдат предадени на когото трябва лично.
— Благодаря.
— Но си виках, че може би ще е по-добре, ако някой от нашите ги занесе.
Лорн се замисли, не беше ядосан, че са го налегнали второстепенни грижи.
— Това е добра идея — каза той.
— Мислех да изпратим Верман.
— Защо него?
— Жена му скоро ще ражда. За него това ще е удобен случай да иде да я види и може би дори да присъства на раждането на детето.
— В такъв случай нека да бъде Верман. Благодаря ти, Вард.
— Благодаря?
— Че си помислил за всичко това. Твоята помощ е много ценна за мен.
Вард вдигна рамене.
— А иначе — каза той — дойдох да ти напомня за срещата, която имаш, както ме беше помолил.
— По дяволите! Бях забравил… Имам ли още време да се преоблека?
— Точно толкова. Ще кажа да ти оседлаят кон.
Лорн се преоблече, преди да отиде в палатката на Алан в тръс. Нареди да известят за пристигането му и след като беше приет веднага, намери приятеля си, който тъкмо приключваше с обличането. Подпомаган от Одрик, стария му слуга, Алан трудно нахлузваше китела си.
Най-накрая успя, като лицето му се сгърчи от болка.
— Вино — заповяда той, като се отпусна на едно кресло.
Одрик побърза да сервира две чаши.
Алан изпи своята на един дъх и почака със затворени очи болката да попремине. Беше блед и по слепоочията му проблясваха капчици пот.
— Трябва да се пазиш — каза Лорн.
— Добре съм — излъга Алан.
— Знам точно толкова добре, както и ти, че това не е вярно. Ще направиш по-добре да си останеш в палатката тази вечер.
— И дума да не става.
Докато се измъкваха от скривалището на аркантците и си мислеха, че са се отървали, стрела от арбалет прониза рамото на Алан. От силата на удара той за малко не беше паднал от седлото и трябваше Лорн да го придържа и да язди рамо до рамо с него в пълен галоп. Спряха веднага, когато стана възможно, за да му окажат първа помощ, но Алан беше получил сериозни грижи чак когато се върнаха. Според лекарите животът му не беше в опасност, но раната му беше тежка и много болезнена.
— Боли те — настоя Лорн. — Изгуби много кръв. Трябва да си почиваш.
Алан подаде празната си чаша към Одрик.
— Още.
Обзет от съмнение, Лорн поднесе чашата към ноздрите си. Чашите бяха сребърни и не позволяваха да се видят, както при прозрачните, кехлибарените извивки, които бавно се поклащаха в тъмното вино.
Но ароматът не оставяше никакво място за съмнение.
— Това вино съдържа кеш — каза Лорн.
Това прозвуча толкова категорично като упрек, че Одрик си дръпна ръката в момента, когато наливаше на господаря си.
— Наливай! — заповяда Алан.
Старият слуга се подчини, после излезе, като остави гарафата.
— При това ти много добре знаеш какво ти навлече кешът — каза Лорн. — За малко не те уби. Направи те свой роб…