Алан отпи с удоволствие дълга глътка от ароматното вино.
— Не се бой. Количествата кеш, които употребявах по онова време, нямат нищо общо с трите капки ликьор, които Одрик е сипал в това вино.
— В тази смес има повече от три капки — възрази Лорн. — Но дори и да е вярно, така започва всичко. Или по-точно, така всичко започва отново…
— Имаш намерение да ми четеш морал, така ли? — попита Алан почти блуждаещо.
Лорн се поколеба, после се примири.
— Не — каза той.
Но той знаеше на какви поражения беше способен кешът.
Малко трябваше на човека да свикне с това много ефикасно болкоуспокоително, за да започне сигурен физически и психически упадък. В малки дози той предизвикваше лека еуфория, с която повечето успяваха да се задоволят. Но за други клопката можеше да е фатална. След няколко пропадания Алан за малко щеше да умре в една долнопробна пушалня, ако Лорн не го беше спасил преди няколко години. Тази тайна беше една от най-добре пазените във Върховното кралство, както и тайната за мъчителното оздравяване на принца при белите свещеници. Беше изстрадал много, за да се изтръгне от властта на кеша, и Лорн се страхуваше да не попадне отново под нея.
Усмихнат, Алан поиска да успокои приятеля си:
— Уверявам те, че не прекалявам с кеша. Вземам само когато болката е непоносима.
— Внимавай все пак.
— Обещавам ти да престана веднага щом рамото ми оздравее. Доволен ли си? Освен това гледай. Бутвам настрана тази чаша, пълна наполовина и няма да се докосна до нея. Преди пет години можех ли да го направя? Имам предвид без да треперя или да плача страдалчески — пошегува се Алан.
— Не — съгласи се Лорн с усмивка.
Алан стана. Цветът на лицето му се беше върнал и изглеждаше много по-добре.
— Шегата настрана — каза той, — но не мога да си позволя да изглеждам слаб точно сега. Ирдел вече ме държи настрана от своя генерален щаб. За него това ще е много удобен случай да ме изпрати някъде да се лекувам. Естествено, за мое най-голямо добро.
Лорн замълча, но трябваше да признае, че тези страхове не му се струваха безпочвени. Принц Ирдел не се доверяваше на Алан, чиято харизматичност и нарастваща популярност го засенчваха. И при това положение победата над Призраците и залавянето на водача им изобщо не помагаха за оправянето на отношенията между двамата братя.
— Знаеш ли, че подкупвам кралските лекари, за да лъжат, че раната ми не е опасна? Убеден съм, че от своя страна и Ирдел им плаща, за да му казват истината.
— И от вас двамата кой плаща по-добре?
— Представа си нямам. Единственото сигурно е, че проклетите лекари плюскат от две ясли.
— Щом като още не са те убили…
Алан избухна във весел смях.
— Никакъв риск! Аз съм им голям доход.
И като се извърна от Лорн, извика:
— Одрик! Ела да ми помогнеш, вместо само да подслушваш!
Старият прислужник дойде.
Алан застана с лице към него и докато Одрик закопчаваше китела му, каза:
— Впрочем Ирдел е научил за съществуването на моя тунел, докато ние преследвахме Призраците.
— И? — попита Лорн.
— Още нищо не ми е казал.
— Оставя те да се оправяш.
— Като че ли.
Със закопчан кител Алан се дооправи, като се гледаше — в лице и в профил — в едно голямо огледало. Доволен, позволи на Одрик да му сложи кожената превръзка, в която да лежи лявата му ръка, за да облекчи болката в раненото рамо.
— Тръгваме ли? — попита той. — В никакъв случай не бива да караме моя скъп брат да ни чака, нали?
Тази вечер принц Ирдел даваше вечеря.
Поканени бяха Алан и Лорн, тримата му най-приближени генерали — граф Д’Алвейн, херцог Дьо Мидхелт и виконт Д’Ералс, както и други, които бе пожелал да почете.
Поводът за тази вечеря беше завръщането на Ониксовата гвардия и победата, която тя беше извоювала. По случая навсякъде около голямата палатка на генералния щаб горяха факли и се вееха знамена. Факли, забити в земята, обкръжаваха хълма и очертаваха стъпалата, водещи до палатката. Часовите бяха удвоени.
Алан и Лорн дойдоха сред последните. Веднага след като известиха за пристигането им, Ирдел излезе да ги посрещне и възнагради брат си с внимателна прегръдка.
— Как ти е рамото?
— Много по-добре, благодаря ти.
После се обърна към Лорн:
— Добре сте дошли, рицарю.
— Благодаря, принце.
— Научих, че организирате връщането на телата на вашите хора, загинали в битките. Ако мога да направя нещо, каквото и да е, за да улесня нещата, непременно ми кажете. Тези мъже и близките им заслужават почести.